В покрайнините на любовта

Признанието

Днес бях много развълнувана. Беше рожденният ден на Ник.
Ето какъв беше моя план:

1. Щях да му купя подаръци. Къде без подаръци.
2. Щях да ходя до мола да си купя нова специална рокля, която направо щеше да го заслепи.
Даже щях да си сложа червило, малко сенки и малко руж.
3. Щях да му направя картичка и да му призная чувствата си.

Започнах да действам. Отидох до бижутерията и му купих гривна. Тя беше златисто-жълта на цвят и на нея имаше червено сърце, на което пишеше ,,Обичам те".

После отидох до магазина. Купих му шоколад с бадеми и карамел. Странно, че и на мен ми беше любим.

Така. Отидох и до мола. Купих рокля до под коленете. Червена на цвят. Отзад беше с деколте, иначе беше без ръкави. Цялата беше на малки розички.Купих си и токчета. Не бяха много високи, но не бяха и ниски..средна работа.

И оставаше да направя картичката и да се подготвям за партито.

Картичката стана уникална. На нея нарисувах поляна от цветя(напомняха за парка, там станахме приятели), небе(напомня за самолета, в който го изпра
тих) и на небето нарисувах 2 сърца, които се допираха помежду си и на тях пишеше ,,Best Friends Forever".

Дойде ред да призная чувствата си. Ето какво написах:

Честит рожден ден, Ник!

Честито! Днес ставаш на 18. Искам да ти пожелая много радост, много веселие, много любов и всички твои мечти да се сбъднат. Много се радвам, че те срещнах. Без теб нямаше да ми е така весело и приятно!

Но имам да ти кажа и още нещо. Нещо, което може да промени живота и на двама ни:

Мили, мой Ник,

Ти промени живота ми. Промени и самата мен.Отначало като се запознахме ти нямах доверие, мислех, че си някой глупак, който ще се опита да ме тормози.
Но се оказа, че бях сгрешила. Ти беше единственият, който реши да ми помогне. Ти никога не се отказа и винаги ме подкрепяше и защитаваше. С времето ставахме все по- близки. Когато замина, ми липсваше адски много. Осъзнах, че не мога да живея без теб! Че всъщност аз се бях влюбила още щом станахме приятели, просто не го осъзнавах. Но изпитвах тези емоции. Но сега знам какво значиш ти за мен: Ти си моето всичко. Ти си моето щастие. Ти ми вдъхваш живот и ми даваш сили да се боря с всяко предпяствие. Оценявам го.

Знай, че те обичам и каквото и да стане винаги ще съм до теб!

Но искам да знам и ти какво чувстваш. Затова утре в 14 ела в парка да поговорим. Ще се радвам, ако дойдеш.

С много обич: Лиса

Опаковах подаръците. Вече трябваше да тръгвам. Облякох се. Изглеждах великолепно като в приказките.

Тръгнах. За мое щастие стигнах навреме за партито.

Видях Ник. Посрещнах го и го прегърнах. Честитих му празника.

- Честит рожден ден, Ник! Това е за теб.
- Много ти благодаря.
- Но го виж накрая, понеже най-хубавото е за накрая.
- Добре. Както кажеш. Лиса, днес си великолепна!
- Радвам се. Стараех съм да съм фешън за партито ти.
- И очевидно успя. Заслепи ме.
Лиса, може ли един танц?
- С удоволствие. Но да не си посмял да ми се смееш.
- Няма, няма.

И започнахме да танцуваме. Беше адски романтично. Имах чувството, че летя. Но къде? Към кой свят?

Гледна точка на Ник: Танци, музика..просто прекрасно. Имах чувството, че съм при звездите.

След танца, ядохме, пихме и се веселихме. Тортата беше любимата ми-шоколадова. Само че тази беше адски сладка, вкусна и сочна. Отгоре имаше и ягоди. Ако можех да изям цялата.

След партито Ник предложи да ме изпрати. Разбира се, аз приех, как щях да откажа на този джетълмен.

Всичко беше невероятно. Но една мисъл ме тревожеше. Как ще постъпи Ник, когато прочете картичката? Само се надявам всичко да е наред и да не започне да ме отбягва, защото се страхува.
Това щеше да е кошмар.