В покрайнините на любовта

Разследването. Финална част

Свърших училище. Чудя се защо Ник изчезна така внезапно и цял ден го нямаше.
Преди да си тръгна, отидох до шкафчето си. Каквооо?? Имаше бележка?? И то от Ник??
Реших да я прочета. На нея пишеше:

Хей, Лиса. Искам да поговорим за нещо важно. Моля те ела в парка след като свършиш училище. Ще се радвам, ако дойдеш..

За какво ли искаше да говорим..трябваше да отида, за да разбера.

След 30 мин:

Чаках Лиса. Но тя закъсняваше. Надявам се да дойде скоро.

-Здравей, Ник! Дойдох! И за какво точно искаше да говорим?
- Първо ще ти кажа да не се сърдиш за това, което ще кажа. За твое добро е
- Не мога да гарантирам. Добре, кажи
- Прибирах се. Майка ми и баща ми ме возиха. Но те видях. Видях те да ходиш в дома за сираци.
- Каквоооо? ( В този момент ме обзе голям страх и напрежение, че може да е разбрал всичко за мен)
- Изслушай ме, Лиса.
- Оф, добре
- Предположих, че си без родители, но не бях сигурен. Реших да питам класната да ми каже каквото знае за теб. Каза ми къде живееш и че нямаш родители, а някаква жена на име Роуз те е огледала. Отидох в дома за сираци. Говорих с Роуз да ти разкаже всичко за миналото ти. Тя не искаше да ми каже, но след като и казах мойте намерения за теб, реши да ми сподели. И ми разказа всичко. Абсолютно всичко. Не мога да повярвам, че си преживяла толкова много.
- Но Ник,защо толкова искаше да знаеш за миналото ми, след като ти казах, че не желая да знаеш за него?
- Защото искам да ти помогна да го преодолееш. Да излекувам раните ти. И да не позволявам да бъдеш тормозена. Много добре знам как се чувстваш, защото и аз съм го преживявал..Но при теб е 300 пъти по-болезнено.

Гледна точка на Лиса: В този момент бях сломена. Всички мои надежди, никой да не разбере бяха разбити. Но пък като че ли започнах да усещам ново, непознато за мен чувство. Но защо се чувствах така..Сигурно защото Ник е направил толкова много, за да ми помогне. Но с каква цел ми помага? Реших да го питам.
- Но Ник, защо го правиш? Защо искаш толкова много да ми помогнеш?
- Защото съм загрижен за теб, глупаче. И също защото искам да сме приятели. А ти искаш ли го?

Гледна точка на Лиса: Направи толкова много за мен..само и само да сме приятели? Благодарна съм, че е загрижен и иска да сме приятели, но не знам дали и аз го исках. Защото се страхувах да не злоупотреби с моето доверие, след като знае тайната ми.

- Не знам, Ник. Не мога да съм сигурна, че няма да решиш
да злоупотребиш с доверието ми към теб.

Гледна точка на Ник: Лиса ми има доверие. Толкова съм щастлив. И разбира се за нищо на света не бих злоупотребил с него.

- Лиса, ти не разбра ли, че искам да ти помогна, а не да ти навредя? Моля те, не се поддавай на страховете ти и ми дай един шанс.
- Добре, Ник. Всеки заслужава поне един шанс.
- Много ти благодаря, не знаеш колко съм щастлив.

От тук нататък станахме приятели.
Бях щастлива, че най-накрая има на кого да се доверя напълно.
Надявам се с Ник наистина да останем приятели.

Дали приятелството им някога ще прерастне в нещо повече? Това само аз знам :д