В покрайнините на любовта

Сдобряването

Минаха 2 седмици. Все още не можех да преодолея болката. Ник не спря да ми звъни и да ми пише, обаче аз го блокнах. Веднъж даже беше дошъл тук, но аз бях предупредила Роуз да не казва къде съм на Ник и че не е позволено да идва тук.

Гледна точка на Даниела(тя е свидетел на станолото от партито):

Трябва да кажа на Ник какво съм планирала. Но със сигурност планът ми щеше да проработи. Но не знаех къде живее. Добре, че имах номера му. Звъннах му.

- Ало, Ник!
- Съжалявам, Дани, не ми се говори. Не ме търси.
- Но чакай, Ник! Аз ще ти помогна да се събереш с Лиса. И планът ми ще проработи.
- Какъв план? И защо не ми го каза по-рано?
- Защото знам на Лиса колко много я боли, чаках да отмине време, за да болката и затихне и да събере сили да говори с мен.
- Добре, какъв е планът?
- Искам да ми кажеш къде живее Лиса.
- Не мога. Това си е наша тайна.
- Добре, тогава кажи телефонният и номер. Ще и призная истината, имам и доказателства, ще ми повярва.
- 0899784750
- Сега ще и звънна. А от теб искам да дойдеш в парка в 13 часа. Ти ще потвърдиш истината.
- Добре, ще съм там.

Гледна точка на Даниела: Звъннах на Лиса. За мой късмет тя ми вдигна.

- Ало. Кой е?
- Аз съм Даниела. Съученичка на Ник от класа ти. Спокойно, не съм онова момиче, за което си мислиш. Аз съм свидетел на станалото, докато те нямаше. Лиса, заблуждаваш се.. Трябва да ти покажа какво реално чувства Ник към Катрин. И какво и е направил. Ако искаш да разбереш истината, ела в парка в 12 и 30. Ще те очаквам..
- Не знам, ще си помисля, не обещавам.

И така разговорът приключи.

Това не го очаквах да си призная. Но защо пък да не отида. Да, между Нас с Ник вече няма нищо, но исках поне от любопитство да видя каква истина щях да разбера. Имах 30 час да се приготвя. Вече беше 12. Трябваше да тръгвам.

12 и 30:
Стигнах. Даниела също беше там
- Здравей, Лиса
- Здравей, Дани
Казвай каквото имаш да казваш.
- Добре. Когато бях на партито, чух Ник да крещи на Катрин, също и да я бие. Чудех се защо го прави, докато не разбрах следното.

В този момент Дани ми пусна някакъв видеозапис. Когато го изгледах, останах шокирана. Но пък се и радвах, че Ник всъщност не ми беше изневерил. Ами ако пък сега ми е изневерил?

- Ето, това е истината за Ник. Сега вярваш ли?
- Повярвах. Но имам опасения, че Ник може да ми е изневерил, само защото не е с мен.
- Ник не би го направил. Той не е такъв. Даже когато разговарях с него по телефона, той ми каза да не му звъня повече. Личеше си, че си го наранила.
- Но тогава не само той беше нараненият. Добре, ще му простя, само защото не мога да живея без него.
- Той сега ще дойде. След 5 мин.
- Какво???

В този момент бях уплашена как ще мине всичко.

- Лиса, ще те помоля за нещо.
- Да, кажи?
- Ако искаш може да сме приятелки. Ще се радвам да те опозная. Лиса, аз не съм тази, която изглеждах в училище. Да, бях лигла, бях и заядлива, но това беше с цел да имам приятели. Но не искам приятели като тях. Защото аз не съм такава. Аз съм като теб. И аз съм имала тежко минало.
- Ти ми помогна да не загубя най-скъпоценното нещо в моя живот-Ник. Значи и аз ще ти помогна. Ще сме приятелки.

В този момент Ник дойде.

Гледна точка на Ник: Лиса е разбрала истината, но дали ще ми се довери?

- Хей, Лиса. От доста време не се бяхме виждали.

Сега забелязвам, че Лиса не е била сваляла медальона. Това ме зарадва.

- Здравей, Ник. Дължа ти извинение.
- За?
За това, че не ти бях повярвала. И също, че те нараних и то много. Ти ме търси, а аз все те отбягвах.
- Няма нищо, Лиса. Важното е ти да си добре. Радвам се, че вече всичко е наред.
- Ник, толкова ми липсваше.
- И ти на мен.

В този момент се прегърнахме и си дадохме една дълга и страстна целувка.
Ах, как ми липсваха неговите наслади...

Гледна точка на Даниела: Радвам се за тях. В този момент и аз се нуждаех от прегръдките и целувките на моя приятел. Но беше заминал в чужбина по важни причини. Толкова ми липсваше.

- Ник, с Дани станахме приятелки.
- Много се радвам за вас. И дано останете такива.
- ЛД: Дано.

Накрая тримата решихме да отидем на сладкарничка. И също, мислех да проуча миналото на Дани. Защото аз наистина я имах за приятелка.