My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Prologue

  Изминаха точно 14 години откакто баща ми ни напусна. Не мога да кажа, че го преживях тежко. Да, понякога ми липсваше, ставаше ми кофти, когато другите момиченца прекарваха време с бащите си, но какво можех да направя аз? Това си беше неговият избор. Той избра да ни напусне. Живеехме си добре, когато бяхме едно семейство, бях щастливо хлапе и получавах всичко каквото си поисках. Помня, че дори не се налагаше майка ми да работи. Баща ми изкарваше доста добри пари, но всичко това приключи когато той откри нова любов в очите на някоя доста по-млада от майка ми, която според мен едва ли иска да бъде с него заради ''любовта'', която и дава. Ако ме разбирате. За разлика от мен, обаче, на майка ми й беше много по-трудно. Известно време живяхме с баба ми и дядо ми докато майка ми си стъпеше на краката. През малкото години в които живеехме с тях се сближихме доста. Нещата започнаха да се оправят. Майка ми си намери работа, открихме си малка квартира близо до центъра на малкият град в който живеехме и майка ми правеше всичко по силите си, за да ме направи щастлива за което съм и много благодарна.
През тези 14 години тя никога не е водила мъж удома, никога не е споменавала дори името на някого, винаги мислеше за мен и правеше всичко за мен, което честно да си призная малко ме тревожеше. Искам да кажа, че тя е добре изглеждаща жена и бих се радвала, ако си намери някого с когото да прекарва време. Като казах ''да прекарва време'' обаче, нямах в предвид да се запознае с някого в фирмата която работеше като секретарка и след 2 месеца да се се оженили без да правят грандиозна сватба. Да, това направи тя. Омъжи се зад гърба ми, а аз дори не познавам този човек, защото според майка ми бил много зает бизнесмен и през тези 2 месеца така и не могъл да намери време да се запознаем. Ако до тук ви се струва откачено ви предлагам да спрете да четете, защото историята става още по заплетена.
Аз съм Изабел Скот на 19 години от град Кроли, Западен Съсекс. Не знам дали сте чували за този град, не е много голям. Живота ми си беше съвсем нормален.. е, до колкото е възможно да бъде нормален след като баща ми ни напусна когато бях едва на 5, но все пак с майка ми се справяхме. Всичко си беше наред, докато тя не реши да се омъжи за мъж, който аз никога не съм виждала през живота си. Майка ми изчакваше момента в който ще завърша гимназията, за да можем да се преместим в Лос Анджелис при новият и съпруг. Знам, ще си помислите че съм се побъркала когато съм разбрала за желанието й, но не е така. Аз мога да остана тук, ако искам. Все пак съм пълнолетна. Но истината е, че нямам какво да правя тук. Имам точно една близка приятелка, която скоро заминава за колеж, а аз дори не съм мислила за това. Нямам идея какво да правя с живота си сега. С майка ми не бяхме помислили за колеж, защото ние нямаме тази възможност. От друга страна не искам да оставам майка си сама да замине в напълно непознат за нея град в имението на някакъв си богаташ, който аз не познавам. Радвам се за нея, че е открила любовта отново, но не бих я оставила сама, а и тя нямаше да ме пусне. Гимназията за мен приключи преди два дни и през тези два дни с майка ми се постарахме да опаковаме целият си багаж, който не беше много, и бяхме готови утре да напуснем малкият си дом и да заминем за Лос Анджелис. Време беше новият ни живот да започне.