I Hate you ,I love you..

18

Стоях и гледах сградата с болка, гняв и нервност...
- Ще влизаме ли?
-Да, хайде. -отговорих му.
Влязохме сградата беше на 5 етажа на 3 до колкото си спомням беше кабинета на Хари, както и стаята.. Почнахме да изкачваме стъпалата стигнахме до края на втория и ме обля топла вълна и усетих как има някой друг зад нас.

-Я, виж ти кой е тук? - дрезгав до болка познат глас прекъсна тишината, обърнах се и видях самият дявол.
-Скъпа, да не би да ти е до липсвало, за това място, колко хубави спомени имахме тук, нали.-каза и ме погледа с онзи смразяващ поглед.
-Виж, болен мозък такъв пусни я, тя не е виновна за нищо нали искаш мен и Анди ето ни пусни я!-изкрещях му, бях ядосана, нервна и треперех не знам, дали от страх или от нерви.
-Скъпа моя Ефи, няма да стане толкова лесничко, първо твоят приятел, с който не успях да си уредя сметките има да ми връща 5 бона и докато не ми ги върне тя ще е тук, и ще се забавлявам се нея по - начина, по който се забавлявахме двамката.
-Виж маулумнико ще ти върна парите още утре и я пускаш и ни оставяш намира, сделка? -Анди също се изнерви.
В същия момент Харолд извади пистолет и го насочи към Анди, натисна спусъка и помня само как паднах и всичко стана черно.

Г. Л. Джес
Боже чуваха се гласове, малко по -късно се чу и изстрел, по дяволите чуха се стъпки, след това Хари влезе и ме развърза и тръгнахме надолу... Видях тялото на Ел лежащо и кървящо, а Анди беше в безсъзнание.
-Нееее, Ел моля те нееее. -виках
-Ти долно копелееее -обърнах се към Харолд, а той ми заби шамар и не помня какво стана.... Само в главата ми изникна облика на Ел и Анди, боже дано е добре, дано ме спасят....