I Hate you ,I love you..

41

Вече бях много по-добре ,коремчето ми растеше Анди се грижеше много добре за мен .Прекъснах университета ,запознах се с г-н Адамс приятелят на майка ми ,уникален човек..но все пак не е баща ми.

–Скъпа , как си ?-влезе Анди и ме попита.

-Добре, ти как си?-попитах го и се усмихнах 

–Щом ти си добре ,аз също съм– когато каза се изчервих ,господи познавахме се от толкова време,заедно сме , а аз още се изчервявам

–Искаш ли днес да излезем ,времето е хубаво. - попита ме 

-Разбира се.

Огледах се  видях ,че съм по клин и една негова тениска.

–Отивам да се оправя .-казах му  и той кимна

Качих се горе набързо намерих едни дънки,бяла блуза ,наметнах си и едно не толкова дебело яке,да времето беше хубаво ,но духаше и лек вятър.

Слезнах долу ,тъкмо се обувах и той ме шибна по дупето и аз изписках и го ударих леко по рамото ,на което се засмя ,защото бях една кльощавичка и зяло чудо е как ще раждам син, впрочем решихме ,че искаме син така де Анди го реши . 

Разхождах ме се и той ме погледна.

-Какво има?- попитах го 

-Нищо ,просто се радвам ,че си до мен във всичко ,че ще се оженим ,че ще имаме дете ,за това мечтаех ,семейство.- погледнах го и видях тъга в очите му ,беше тъжен защото ,техните ги нямаше.

-Скъпи дори и адът да замръзне ще съм до теб!

-Обичам ви Еф!- каза и погали лицето ми след това и коремчето ми.

Моята мечта също се сбъдна...