I Hate you ,I love you..

22

Г.Л. Хари
Влязох в стаята ѝ и я видях седяща на леглото, и взираща се в една точка стана ми гадно признавам.

-Хей, как си? -попитах я.
-Как да съм Хари, отвлече ме и си правиш, каквото си поискаш с мен, както си го правил и с Ел, но едно не разбирам защо го правиш? -попита ме тя.

-Виж Джес, преди година и половина, с Анди, Зейн и Ел бяхме като най -добри приятели.  Един ден научих, че Анди взима кокаин и казах на другите, той разбра че знаем и се ядоса, след това едва не посегна на живота си, разбрах че баща ми е мафиот, занимаваше се с внасянето и изнасянето на амфети и кокаин,  след като знаеше, че знам започна да ме контролира биеше ме,както и майка ми всеки ден беше пиян до козирка,  Анди искаше да му продаде доста дози, за около 5 бона, и той му ги даде, обаче пари не видяхме, така един ден се бях напил, бях се и дрогирал и убих сестра му Анджи, той побесня, и седмица по късно баща ми беше прострелян, до някаква степен се радвах, но все пак ми беше и баща...  Общо взето искам да ми отмъстя,  затова и отвлякох Ел, но ме задържаха..-казах и, признах..

-Хари, не знаех, но защо в смисъл вие сте си отмъстили взаимно-каза тя с насълзени очи.
-Зная, затова мисля да те пусна и да прекратим всичко, защото няма вече за какво да искам да го убия.. -усмихнах се горчиво.

-Наистина ли? -попита невярващо.
-Да! -отговорих ѝ.
-Хари, благодаря ти! -каза и ме прегърна, странно, но потръпнах.
-За нищо, съжалявам за това, което направих Джес, ти си добра и мила, а аз съм чудовище.
-Спокойно, ще се оправи всичко! -каза ми.

Дали наистина ще се оправи?.. Помислих си..