I Hate you ,I love you..

28

Тъкмо да се разминем, когато Зейн каза.
-Честито, отново сте заедно. -каза и ме погледна с усмивка.
-Подобно. -казах му аз и се усмихнах фалшиво.

Дръпнах Анди за ръката и тръгнахме. Спряхме до един магазин, за да си вземем продукти за обяд и вечеря, също така и да напълним хладилника.  В този момент съжалих, че не взех колата, тъй като бяхме се натоварили доста. 
След 15,20 минути бяхме пред нас,  странно нали заключих,  а сега беше отключено.

-Елизабет Карал Гилбърт, защо не си била на училище повече от седмица. -посрещна ме мама.
-Здравей, мамо и аз се радвам да те видя. -казах и аз.

-Е, имаш ли обяснение? -попита тя.
Казах и да седне и с Анди и разказахме всичко.

-Ох, милата защо не се обади?
-Мамо не исках да те притеснявам.

-Спокойно. -каза тя.
-Имам нещо за казване, мила намерих един човек , в който се влюбих в Италия.
-Мамо това е страхотно. -радвах се за нея, тъй като прие смъртта на татко лошо.
-Казва се Майкъл, и още нещо той има къща тук, по скоро имение, та ще се пренеса у тях, но спокойно тази къща ще остане за теб, тоест за вас. -каза и погледна Анди.

-Добре, мамо щом си решила така, но нали ще ни запознаеш? -попитах я
-Естествено, мила. -каза тя и ме прегърна.
Е,  деца отивам да си оправям багажа и ще тръгвам, а утре ще дойдете на вечеря,  нали? -каза тя.

-Добре,  да ще дойдем. - прегърнах я. И тя се качи горе да се оправя.

-Нямаш нищо против да отидем нали? -попитах го.
-Не, спокойно.
-Добре хайде да си направим нещо за хапване. -казах аз.

Запътихме се към кухнята.