I Hate you ,I love you..

30

-Андиии, Андиии моля те не ме оставяй, събуди се моля те, обеща ми че никога няма да ме оставиш, моля те, недей обичам те мамка му.. -виках и плачех, до без жизненото  му тяло.
Джес се обади в бърза помощ, и го закараха в болницата,  там докторите казаха, че процента да оживее е много малък, но ще направят всичко възможно, аз седях на един стол, Джес и Хари си бяха тръгнали, защото им казах, че аз ще съм тук, в този момент разбрах, че няма нищо и никой по важен за мен от него, че никога не съм обичала, както обичам него, че той е моят живот.

В този момент телефона ми звънна беше майка ми.
-Ало, мамо. -казах и аз с пресипнал глас.
-Мила какво има, защо звучиш така? -попита ме
-Мамо,  в болницата съм простреляха Анди. -казах ѝ и започнах да плача отново.
-Мила, виж ще отменя полета си, щях да пътувам за Париж по работа и ще дойда. -каза ми тя.
-Не, мамо отиди добре съм, той ще се оправи. -казах ѝ.

-Добре мила, както искаш, обади ми се ако има нещо. -каза тя и затвори.

В този момент доктора излезе.
-Докторе, как е той какво стана. -попитах.

-Госпожице, направихме всичко възможно, моите съболезнования.-каза той.
Пред мен всичко стана черно.

Събудих се в стая,  а пред мен бяха Джес, Хари и майка ми.

-Мила как си? -попита тя.
-Мамо кажи ми че това  беше просто сън кажи ми, че той е жив. -проплаках, когато си спомних всичко.

-Съжалявам, но ми се иска и на мен. -каза тя със сълзи на очите.
Няма го, моето момче, моята любов, моят живот го няма.

-Искам да го видя! -казах.
-Скъпа недей ти..
-Мамо казах че искам да го видя -извиках.
-Добре ще говорим с доктора. -каза Джес.

След десет минути бях при него, бях до тялото му...

-Каза ми, че няма да ме оставиш, каза ми че ще си до мен винаги, мамка му Анди, защо ми го причини? -казах му нямах право да го отвия, за да зърна лицето му още веднъж.

Г. Л. Автор.

Елизабет не знаеше, че Анди всъщност е жив, просто бе изчезнал, заради бащата на Зейн, той си мисли че е прострелял Хари, доктора бе човек на Зейн . Тъй като заради него той бе сам,  нямаше си никого освен Анна, която не го обичаше.

Г. Л. Ел. (На следващия ден)

Ковчега беше затворен, беше пред мен, не можех да го понеса не издържах да знам ,че го няма....