I Hate you ,I love you..

31

Г. Л. Анди.
Бях в някакъв склад, Зейн дойде.

-Анди? -каза той.

-Зейн, защо какво стана? -попитах го.

-Виж целта ми беше Хари, по дяволите.
-Какво, но защо? -попитах го.
-Анди той ми отне всичко! -каза той.

-Ще те пусна, но всички си мислят, че си мъртъв.
-Какво? -попитах невярващо.
-Да доктора, е мой човек и е казал на другите, че си мъртъв.
-Господи, а Ел та аз и предложих.
-Съжалявам не знаех, че нещата ще се развият така. Ще те пусна, но ти предлагам да не се появяваш, нито да казваш за плана ми, защото наистина може да бъдеш мъртъв. -каза той.
-Добре-казах със сълзи.

Той ме пусна и не знаех какво да правя, къде да отида не знаех.. Как ли е Ефи, господи казах ѝ че никога няма да я напусна, а сега точно това правя.

2 дни по -късно.

Г. Л. Ел.

-Мила хапни нещо, нищо не си яла от 2 дни насам. -каза майка ми от външната страна на вратата.
-Не искам. -извиках.

-Поне отключи, да те видя за малко. -каза тя.
-Не, оставете ме намира.

2 дни бяха изминали, а аз все още не можех да повярвам, ми ако е жив, помислих си, и е изценирал всичко.. Не няма как да е така, защото ми предложи. Седях и гледах пръстена си... Бях в имението на Майк, приятеля на майка ми, добър човек е.

-Липсваш ми, Анди само ако знаеше колко ми липсваш, мирисът ти, целувките ти, всичко ми липсва... -казах си и за плаках
Прегръщах една негова тениска и явно съм заспала...