I Hate you ,I love you..

24

Отворих вратата и пред мен бяха Джесика и Хари,  не можах да повярвам.

-Джеси, Джесс! -проплаках.
-Ел, спокойно добре съм. -каза тя и ме прегърна.
-А ти какво правиш с нея ако мога да попитам? -попитах Хари.
-Ел, Анди връщам ви я, искам да поговорим малко. -каза той, а аз погледнах Анди, и той кимна.

-Добре хайде Влизайте.-казах им и те седнаха.

- Ел, Анди искам да ви се извиня за всичко, което ви причиних, както и на теб Джес,  съжалявам че разруших живота ви,  спирам да се занимавам с вас и съм решен да ходя на психолог. -каза той, а аз не можах да повярвам какво чувам.
- А как да знаем, че не е капан? -попита го Анди.

-Мисля да остана с вас и да ви покажа, че няма такова нещо, ако искате.
- Е,  Анди, Джес? -попитах ги.

-Нека пробваме. -казаха те.
- Съгласна съм.

-Супер, но имаме малък проблем, Луи и Зейн са изчезнали и мисля че пак са започнали да използват наркотици. -каза той.
-Добре, ще видим какво ще правим, искате ли довечера да излезем някъде? -попита Анди

-Да може. -казахме му.
-Е,  Джес от другата седмица трябва сериозно да почнем да ходим на  училище.

-Да, аз ще се прибера надявам се нашите да не ме убият.
-Джес спокойно. -каза и Хари
-Хари не ми е ще питат къде съм била защо съм така.

-Джес имам идея,  защо не се изкъпеш тук,  и облечи нещо мое, ще им кажеш че си била у нас, тъй като майка ми е била командировка, а телефона ти се е счупил. -казах набързо.

-Еллл, благодаря ти много, обичам те, ти си най - добрата приятелка на света!!! -извика и ме прегърна.

-Оо и аз те обичам, хайде бягай да се оправяш. -казах ѝ.

Надявам се това начало да е с хубав край -помислих си...