I Hate you ,I love you..

33

Г. Л. Анди.

Седмицата мина бързо в момента бях в самолета и пътувах за Лондон.  Нямах търпение да видя Елизабет, да ѝ разкажа всичко да ѝ кажа, че я обичам повече от всеки на този свят. 

Г.Л. Ефи

Седмицата на празниците мина бързо, но не и празнично нямах абсолютно никакво настроение за празници.  Беше 9: 30 сутринта реших вече да ставам от леглото, оправих го, отидох в банята извърших сутрешната си рутина и слязох долу в кухнята.  Направих си кафе взех си цигарите и излязох навън зад къщата имахме, навесче с една голяма люлка,  седнах там и гледах как спокойно вали сняг.  Ако можеше и Анди да е тук помислих си и от пих глътка от кафето и запалих една цигара.  След като си изпих кафето се върнах в кухнята,  измих си чашата и мислех да хапна нещо.  Набързо си направих едни палачинки тъкмо им слагах шоколад, когато някой звънна на вратата.

Отидох да отворя.  И пред мен беше той, любовта на живота ми.

-А-Анди? -казах аз,  не вярваща.
-Скъпа,  Ел тук съм, никъде не съм ходил. -каза той и ме прегърна.
-Но ти как така, та ти почина-казах с пресипнал глас и вече ревяща.
- Нека ти обясня. -каза той.

-Да, хайде влизай. -казах му.

Седнахме и той започна да ми разказва всичко, а аз самата не можех да вярвам на думите му, не можех да повярвам, че той е тук. 

-Но защо, не ми звънна,  или след като те е пуснал, не дойде при мен. -попитах го.
-Защото, можеше наистина да ме загубиш, той не знае, че съм се върнал.

-Толкова ми липсваше,  Анди.
-И ти на мен, малка моя.  - каза със насълзени очи.
-Важното е, че си тук. -казах му.
-Хапнал ли си нещо? -попитах го.
Той поклати отрицателно глава.
- Е хайде да хапнем -казах аз и се запътихме към кухнята.  Господи той е жив и при мен.