1 глава

4.3K 218 169
                                    

Опитах се да не е много зле. Опитвам нова книга, която ще е само една, но ще е дълга (е, няма да са 70 глави, но няма да бъде и 30 😂). Таааа, надявам се да се забавлявате с нея.

Обещавам ще има много смях, cringe моменти ииии... досетихте се 🔞😏😈

Сега е момента просто да оставите всички задръжки и ако не сте почитатели на такива еротични книги, просто да я подминете. Абе, като цяло ако не обичате клише книги с еротика - подминете профила ми 🤣🤣🤣

А за тези, които проявяват смелост или са с мен от доста време и са прочели някоя друга моя книга - обичкам ви страшно много и нямам търпение за вашите вотове и коментари по тази книга 🥺❤️❤️❤️





— Хайде де! Къде сте!? Къде стее? – мърморех из апартамента си, търсейки ключовете за моята скромна кола Нисан.

Пак щях да закъснея за работа, а не можех да си го позволя. Когато най-накрая ги намерих из между дивана, като един Бог знаеше как бяха подаднали там, си взех чантата и изхвърчах през вратата. Слязох по стълбите, почти пребивайки се по лице, но благополучно напуснах входа на блока. С бързи и пъргави крачки стигнах до колата, отключвайки я, качвайки се в нея и запалвайки двигателя. Понеже бях голяма късметлийка, хванах задръстване и закъснях с 20 минути. Кой им беше дал книжка на тия? Нали българските мъже бяха с претенции, че можеха да карат? Хайде, шибаняци! Защо карате като баби на деветдесет години? Някаква сива "Toyota" ми пресяка пътя и веднага от моята уста се изтърваха няколко сочни псувни, защото почти щяхме да се блъснем. Натиснах клаксона и показах среден пръст през прозореца. Как можеше да карат по този изключително опасен начин? И после като се блъснат - не бил той виновен. А кой бе, лешник? Баба ти Петранка от Красна поляна ли?

Когато най-накрая стигнах, паркирах колата си отстрани на високият блок, както винаги и слязох от нея. Взех чантата си и тръгнах към бензиностанцията, която беше на по-малко от петдесет метра от блока. Винаги спирах тук, защото иначе на бензиностанцията нямаше къде да спра. Даже бабите от входа ме научиха. Нормално, все пак тук бях вече за шеста година.

— Добро утро, Филип! – поздравих колегата си, също така и най-добрият си приятел и съсед, с усмивка.

— Добро да е. Знаеш, че Симеон ще е ядосан, нали? – подсети ме моят кафявокос приятел с тъмни очи.

Тез очи зелениWhere stories live. Discover now