Тез очи зелени

40 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

— България, с представител Антонио Алексиев!

Само това ми трябваше да скоча на крака и силно да се разпищя, вероятно плашейки всички шокирани наоколо. Антонио остана в абсолютен шок като чу това, а рамо до рамо с мен с радостни викове избухнаха и Росен и Андрей. Цялата залата избухна в аплодисменти, крясъци, викове, дори подсвирквания.

Антонио беше първи! Първи в сърцето ми, първи в света, първи в леглото, първи навсякъде! Чакай... какво?!

Бях в шок! Може би повече от Антонио. Той беше на първо място в световната ранг листа на мотокроса! Мамка му, не мисля, че дори Антонио беше толкова щастлив за това, колкото аз. Въобще не изчаках да приключат съдиите, а направо през седалките се втурнах към Антонио. Исках да се хвърля в прегръдките му, да го целуна. И той въпреки, че беше шок от тази информация, ме видя и пусна купата на земята, за да разпери ръце и да може да ме поеме в прегръдките си. Буквално му се хвърлих отгоре, без да ми пука, че всички гледаха към нас. Това, което Антонио първо се захвана да направи, беше да покрие дупето ми с роклята. Краката му поддадоха, явно още от шока, и тръгна назад, но успя да се овладее и се спря, притискайки ме силно към него.

— Ти успя! Ти успя, ти успя, ти успяяяяяя! Първо място! – чак ми потекоха сълзи от радост, докато пищях във врата му.

— Успях, мамка му! – изхили се весело и постави целувка по слепоочието ми. – Чакай, че съм потен.

— Не ми пука! На първо място сииии! – изпищях и го стиснах силно с краката си, което го накара да изохка болезнено. – Извинявай!

— Няма проблем. Чувството е взаимно. Мамка му, първи съм! – задържа ме само с една ръка, което ме накара за изпищя, а другата ръка я вдигна победоносно във въздуха. – Господи, как те обичам само, Криста!

— И аз те обичам! – нашепнах му щастлива.

***

Успяхме някак да измъкнем Антонио от папараците и интервюиращите. Беше трудно, но успяхме. В колата всички се напищяхме заедно, без Ваяна. Тя беше крайно възмутена от писъците ни. Пффф, можеше да си го начука отзад. Беше ми все тая. Ваяна разбираше само от това какви парцалки да си вземе, докато аз бях крайно щастлива, че моят мъж беше спечелил първо място в световната ранг листа. Бях прекалено превъзбудена. Момчетата бяха категорични, че ще отидем на клуб тази вечер, за да полеем новия модел за подръжание в мотокрос сферата. Първият човек, на когото Антонио вдигна телефона, беше на треньора му, който развълнувано пелтечеше по телефона, което породи сълзи в очите на Антонио. Дръпнаха си дълъг разговор заедно, точно все едно бяха баща и син. След като затвори, друг извъня и това което видях беше, че пишеше "майка". Стана ми тъпо, че Антонио игнорира това. Просто изключи звука си и остави телефона настрани.