Тез очи зелени

8 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Всички предлагаха интересни места където Антонио и Кристъл биха правили секс, но сега е време да ви изненадам. 😁

Приятно четене!

Мамка. Му! Не знаех, че Антонио имаше къща. И то на ул. "Генерал Кутузов", която водеше право към Левента. Трябваше да се сетя, че имаше пари. Много при това. Щом можеше да си позволи къща тук. А и мотокрос спорта не беше никак евтин. В гаража му имаше една кола - черен мерцедес, а самият гараж беше издължен, което позволяваше място за поне още една кола и дори да остане място. Но вместо това той имаше още няколко мотора и две бъгита - тъмносиньо и черно. Той спря мотора плавно и спусна краката си, за да го задържи. Аз бързо скокнах от него и взех чантата си с покупките. Антонио се усмихна и поклати глава. Спря мотора и с ловко движение слезе от него. Колко ли пъти го беше правил, че да извие едрото си тяло по такъв начин, като някой хищник? Той дойде до мен и внимателно смъкна каската от главата ми, а аз побързах да оправя косата си, която беше полепнала по лицето ми. Огледах и бъгитата, които естествено, че ми направиха впечатление. И Антонио явно забеляза това.

— Харесват ли ти? – попита ме и аз кимнах енергично.

— Винаги съм искала да се докосна до някое. Изглеждат приказни! – и ужасно скъпи - си добавих на ум.

— Чак приказни - не. Има къде-къде по-хубави и качествени. Но тези ми вършат работа за тренировка. – каза ми, а аз продължих да ги гледам. – Качи се на едното.

Моля?!

— Ааа, не! Няма нужда, наистина! Достатъчно ми е просто да ги гледам отблизо. – мятах ръце и се усмихвах глупаво, с цел да се измъкна от ситуацията. Той поклати глава и тръгна към мен.

— Дай ми това. – настоя и взе чантата от ръцете ми. Понечих да я взема, но той ми направи знак да мълча. Щях да изпълня за сега. Остави чантата до мотора, на който преди малко бяхме и след това отнов се върна при мен. – Защо си такъв инат? – попита ме и ме вдигна точно като едно малко дете.

— Антонио, пусни ме! – изпищях и той веднага спря.

— Чакай? Как ме нарече? – попита ме изненадан.

Ай... така се казваше! Нали? Мамка му, нямаше начин да съм объркала името му! Не... сигурна бях, че се казваше така. Нямах и друго обяснение за верижката му, която бях видяла вчера. Но защо беше толкова изненадан от това, че казах името му?