9 глава

2.9K 157 7
                                    

Добре, вече наистина не можех да мисля рационално. Оставих се на Антонио за втори път да ме изчука като лека жена. Как можех да му се оставям? Толкова много исках да му се съпротивлявам, но той сякаш пречупваше това нещо в мен. Е, не можех обаче и душата да си изкривя, че не ми хареса. Абе знаеше той как да доставя удоволствия.

— Добре ли си? – въпросът му ме изненада по неясни причини.

Може би защото беше мъж, и не би трябвало да му пука за друго освен за това да си достави удоволствие?

— Д-да. – заекнах, защото се оттървавах от мислите си.

— Добре. – той се надигна и излезе от мен оставяйки ме празна. Мамка му, грешно ли беше, че ми харесваше това което се случваше? – Май секса в леглото ще почака известно време.

Добре, да не би да чете мисли? Този мъж от части започва да ме плаши. Да не би да беше от групировките? Господи, не ми казвай, че се бях забъркала с някой СИК-аджия. Тези на практика бяха изроди. Безмилостни мафиоти и ги имаше в Русе. Бях виждала не малка бандичка. Но дори и да беше от групировките - какво можех да направя в случаят, след като вече ме беше изчукал? И то два пъти. Ха, поне ми трябваше да знам дали беше от тях, за да си стегна багажчето и да изчезна някъде. Ако ли не - щях да си изчезна без багажчето. Поне това бях чувала да ми разказва Филип за тия от групировките. Българската мафия не беше за подценяване. А аз исках да живея. Поне още една година.

Тръгнах да ставам, обаче Антонио не беше съгласен с това ми ме пристисна да остана върху бъгито с разтворени крака. Погледа ми беше особен, а очите му все още бяха тъмни, а не онова красиво зелено, което беше толкова пленяващо. И точно като някаква уличница стоях с широко разтворени крака пред него, докато преди малко ме чука здраво и безмилостно върху горкото бъги. Хвана ме неподготвена когато започна да ме почиства... и то с тениската си. Понечих да протестирам, но с едно изръмжаване от негова страна ми показа, че нямах право на това. Даже не бях разбрала кога си беше вдигнал анцуга и оставил само добре изваяното си тяло на показ. Усетих как страните ми се зачервиха и погледнах настани с цел да избегна погледа му. Но той не беше съгласен с това и ясно ми го показа, когато завъртя главата ми към него. Изчервих се още повече, а той се усмихна, докато не ме почисти напълно. След това отдръпна тениската си и пое от аромата ѝ, което не знайно защо породи стон в мен. За моя радост го подтиснах, гледайки как вдишваше от собсветните ми сокове.

Тез очи зелениUnde poveștirile trăiesc. Descoperă acum