26 глава

2.6K 144 17
                                    

❤️ Vote/Comment ❤️



Тренерът не се шегуваше като каза, че цял ден щеше да ме държи. Бях много афектиран след разговора с нашите снощи. До толкова бях избеснял и до толкова си бях заложил главата, че ще направя този скок в името на всичко свято, че днес не спрях да го правя. Всичко беше перфектно и изпипано. Хванах му цаката и нито веднъж не паднах. Обаче треньора ме спря, за да си почина, за да не ми станело лошо. Което между другото се случи по време на единия скок. Просто имах чувството, че щях да повърна. Но слава на бога, успях да предотвратя това.

Двуумях се дали да не звънна на Криста, но какво щях да ѝ кажа? Дори на обяд не отидох при нея. Единствената храна, която бях приемал, беше една сутрешна закуска от близката баничарница и запалих пикапа към тренировъчния терен. Вече ми беше лошо по-скоро от глад, отколкото от завъртанията. Бях излъгал тренера, че в почивката бях изял един кроасан, но скоро щеше да се усети, че не беше така. Изразходвах прекалено много енергия, калории, адреналина ми беше в повече, а "горивото ми" беше на привършване.

— Хей... – гласа на Криста ме стресна, защото даже не бях разбрал кога я бях набрал.

Вече даже не знаех какво правех. Толкова се бях увлякъл в тренировките и толкова ми беше замаяно от глад, че ми се губеше паметта.

— Хей! – нейният глас обаче ме накара да се усмихна моментално напук на глада, който ме гложеше.

— Не тренираш ли?

— Не. В почивка съм. За сега.

— Оу... ясно.

— Ти във вас ли си вече?

— Да. Тъкмо се прибрах.

— Ъм... ще прозвучи наистина много странно, но умееш ли да готвиш?

— Май някой е гладен. – кикотът ѝ, накара някаква странно приятна топлина да залее тялото ми и за момента забравих за глада, който ме мореше. – Не съм кой знае какъв готвач, нооо... мисля, че мога да врътна една мусака.

Само като чух думата "мусака" и едва възпрях лигите си да не покапят по кожения ми екип.

— Нека има повече кайма, моля?

— Дадено. – щом се съгласи толкова лесно и направо исках да се разтопя. – Ще ти пратя адреса за вкъщи. Ти кога ще трябва да тръгваш?

Тез очи зелениWhere stories live. Discover now