Тез очи зелени

14 глава

КРИСТЪЛ

Не си чувствах краката, въобще цялото тяло. Антонио ме изцеди в буквалния смисъл и се чувствах като желе. И лешника ме накара да ходя пеша, за да сме се разходели. Нали мъжете трябваше да бъдат парцали след като свършат? Защо при него не беше така? Дали защото тренираше или просто беше чудо на чудесата?

— Добре ли си? – попита ме сигурно за шейсет и девети път, което ме накара да извъртя очи.

— Колко пъти да ти казвам, че съм добре? – попитах го, звучейки по-спокойно отколкото си мислех, че щях да звуча.

— Ами, начина по който ходиш обяснява много. – усещах самодовлният му тон. – Значи, че съм се справил много добре. За първи път правя секс в тази кола. Мога да кажа, че вече не е "девствена". – направи кавички с пръстите си. Неусетно се доближи до мен и прибра кичур коса зад ухото ми, а топлият му дъх погали ухото ми. – Усещаш ли ме все още в себе си.

Настръхнах. Буквално. Чак потреперих. Шепотът му беше толкова еротичен. Не можех да не се възбудя след това. Просто беше невъзможно. Едва не изстенах след шепотът му и бях горда за това, че не го направих. Макар и да бяхме сами и наоколо да имаше само разстения - аз малко или много се срамувах. Антонио ми се явяваше нов партньор, пък аз не знаех как да говоря с мъже. Бях тотална трагедия и дори Филип ми го беше казал. Но се опитвах да се държа нормално, а не като психясалата крава, която бях.

— Ммм... може би. – излезе накъсано и това ме накара да се изчервя.

— Много си сладка, когато се изчервяваш. – прокара длан по бузата ми, което ме накара да трепна, защото силно електричество удари тялото ми и се спусна право в слабините ми. Но моментът трябваше да бъде развален от звънящият телефон на Антонио. Извади телефона си след като простена раздразнено и прие разговора след като видя името. – Ало? – пауза. От другата страна се чу строг мъжки глас. – На Николово съм. – отново пауза. – Ъъъ... Защо? – Антонио врътна тез очи зелени наоколо, сякаш очакваше всеки момент някой да изскочи от храсталаите. Тук имаше ли мечки? – Ооо, не, въобще не ме замесвай с този! Пък и съм с мерцедеса. Не мога... – пауза, след която направи гневно лице. – С мерцедеса съм! На какъв език да ти го кажа? Пикапа ми е на ремонт. – пауза. – Да, още! Скоро трябва да бъде готов. Ама не знам кога. Така, че да си търси друг личен шофьор. – извъртя очи и изпръхтя като кон. – Добре, ама аз не съм и сам. – информира човека отсрещната страна, а аз продължавах да гледам как въртеше тез очи зелени. – Добре, така да бъде. Но му кажи, че ми е длъжник. – изплю и отново извъртя очите си. – Ясно, ясно. Добре. Чао! – не изчака отговор, а директно свали телефона от ухото си и натисна червената слушалка. – Мамка му!