35 глава

2.4K 144 15
                                    

❤️ Vote/Comment ❤️

Мамка му, щяхме да ходим в Испания! Когато отидохме на летището аз буквално треперех от нетърпение. За първи път щях да пътувам със самолет и бях много нетърпелива. Антонио седеше до мен и ме прегръщаше, което приемах за толкова сладко. Не искаше да се отдели от мен. Имаше папараци, които ни снимаха, но Антонио не се дърпаше, даже напротив - целуна ме достатъчно дълго по устните, за да могат да ни хванат и така. Чувствах се изключително странно. Вече бяхме минали всички проверки и се бяхме отправили към самия самолет, който беше много по-огромен, отколкото въобще си бях представяла. Чувствах се много притеснена и в същото време преливах от вълнение. Когато влязохме, една стюардеса ни съпроводи до местата ни, които бяха най-отзад на самолета. Бяхме сравнително близо до тоалетната и се надявах на Антонио да не му хрумне налудничавата идея да ме заведе там, за да правим секс. Не, по смъртно нямаше да му го позволя! Настанихме се на седалките, като до нас имаше една двойка. Антонио седна от вътрешната страна до мъжа, който беше разгънал вестник и аз седнах до Антонио от външната страна.

— Добре ли си? Изглежда се вълнуваш повече и от мен. – пошегува ме Антонио и ме разтри.

— Никога не съм пътувала със самолет, никога не съм напускала България... странно ми е. – признах, което накара Антонио да се разсмее и ме придърпа към него, за да ме целуне по слепоочието.

— Спокойно! Пътувал съм толкова много пъти и дори с всички онези задници, че това ми е като пътуване с колата. Няма нищо страшно. – обеща ми, което наистина ме отпусна малко.

— Брат ми е прав, не е чак толкова зле, колкото го представят. – мъжът с вестника проговори и видях как Антонио замръзна и тез очи зелени се разшириха. – Здрасти, Тони! Не сме се виждали от много време.

Мъжът свали вестника, който сега осъзнах, че беше разпънал само за прикритие. Не приличаше толкова на Антонио. Пак беше с кестенява коса, но с по-издължено лице и леко набола брада. И нямаше зелени очи. Имаше кафяви. Беше облечен небрежно - с тъмносиня тениска и дънки. Не беше много мускулест, но не беше и отпуснат. Имаше съвсем нормално телосложение за мъж. До него имаше една къдрава русокоса красавица с големи устни, сини очи и дълги изкуствени мигли. Тя определено тренираше, защото имаше доста добро телосложение. Беше облечена с една бяла тениска с остро деколте, която беше запасана в черни дънки и това което привлече вниманието ми беше коланът ѝ на Гучи. Вярно, че фамилията на Антонио бяха бизнесмени. Определях жената като типичната кифла, защото си приличаше на такава... не, тя направо го крещеше.

Тез очи зелениTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang