Тез очи зелени

32 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Да, наистина Филип ме накара да се изкъпя и да се оправя, за да мога да отида в апартамента му, където беше и неговата приятелка. Тя беше наистина красива. Чак ме накара да се почувствам неудобно. Макар и русата ѝ коса да беше вързана на висок и рошав кок, тя пак изглеждаше много по-добре от моята кошница. Имаше бяло изчистено лице и малко носле с извивка. Устните ѝ не бяха нито прекалено дебели, нито прекалено тънки. Бяха точно в златната среда и бяха е естествен розов цвят. Беше си сложила няколко нюанса по-тъмни сенки на очите, за да открият синьо-зелените ѝ очи. Беше слаба, личеше си, че тренираше и се хранеше здравословно. Беше облечена с един изчистен бял потник с дантела по краищата и черни дънки с ниска талия, за да могат да разкриват... мамка му, плочките ѝ! Дори тя имаше плочки. От онези, които ги водеха като числото единадесет. Почувствах се още по-тъпо щом я видях. Това само ми напомни колко по-перфектни жени има от мен и че Антонио със сигурност ми се беше подиграл.

Тези мисли ме накараха да въздишам тежко и уморено, опитвайки се да възспра сълзите си. Но защото толкова си изплаквах очите за Антонио? Каква беше логиката, като знаех, че рано или късно щеше да се случи така, че той да ме изрита, защото не покривах критериите за красива жена, която да застане до него без той да се срамува.

— Шшш, стига си въздишала и си се цупила. Ето! – Филип натика една чаша с кафе пред лицето ми, от което странно не излизаше пара. Подуших го и сбръчках нос, заради странния мириз. Имаше алкохол. Редовния номер на Филип, когато не бях в настроение. Хванах дръжката на чашата и побързах да отпия от странния бъркоч. Не беше толкова зле колкото очаквах, но не беше и толкова хубаво. Мотивираше ме това, че имаше алкохол и исках още от него. – И какво казваш? Тъпакът още не те е потърсил.

— Не. – отвърнах прегракнало.

— Пф, майната му! Съвсем скоро ще осъзнае какво губи. – сякаш ми обеща и се обърна към неговата приятелка, която дари с една целувка по челото.

Извъртях поглед настрани и тъкмо надигнах чашата, когато изведнъж остра и пареща болка полази дясната ми половина, сякаш се бях изтърсила жестоко на земята. Лакътя силно ме заболя и се принудих да оставя чашата, за да не разлея съдържанието ѝ. Изсъсках от болка и притиснах ръката си към тялото си. Този мой изблик накара две глави да се завъртят към мен и Филип да се доближи до мен, обаче аз развях ръка, все едно развявах бялото знаме, в знак да спре.