Тез очи зелени

46 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Бях под огромно напрежение. Всичко беше перфектно. Всички бяха тук. Роклята ми беше изящна и бях в наистина добра форма за нея. Беше най-обикновена дълга бяла сатенена рокля, с тънки презрамки и дълбоко увиснало деколте. Беше прилепнала по тялото ми, а с тренировките, които правехме с Антонио всеки ден, тялото ми се беше стегнало и роклята изглеждаше още по-уникално. С Антонио не се бяхме виждали повече от седмица, поради простата причина, че искахме да се оставим на емоцията щом се видим на сватбата си. Цялата треперех от вълнение и нямах търпение да го видя отново. Тази една седмица и малко вървеше толкова бавно, че имах чувството, че нямаше край. Бях си направила кичури с няколко тона по-светли от естествения ми цвят коса и Антонио не знаеше за това, защото дори по видео чат се въздържахме да говорим. Щеше да бъде момент на изненада. Косата ми беше направена да пада на свободно вълни и да гали раменете ми. Не позволих да ми сложат много грим, защото не исках Антонио да види различна жена, а неговата Криста.

— Готова ли си? – попита ме Филип, влизайки в стаята, където аз още се оглеждах.

Той се беше облякъл в тъмносин костюм и изчистено бяла риза. Беше зализал косата си назад и по този начин да разкрива леко скулестото му лице. Бяхме се разбрали той да ме закара до олтара. Бащата на Антонио ми предложи няколко пъти, но не можех да приема. Филип го виждах като по-добър вариант за това. И той, разбира се, не ми отказа. Даже се зарадва. Тъмните му очи ме огледаха отгоре до долу и прецениха дали бях добре. Аз му се усмихнах и се завъртях, за да ме огледа по-добре.

— Добре ли е? – попитах го, а той стисна устни и кимна. Видях как очите му се напълниха със сълзи, карайки и моите да запарят в очите ми. – Ооо, недей, защото и мен ще разплачеш! А миглите трудно ги закрепихме.

— Не мога да повярвам, че се омъжваш. – Филип побърза да ме придърпа в една здрава прегръдка, на която мигновено отвърнах. – Знаеш ли колко е нетърпелив?

— Сигурна съм, че е. – съгласих се и се отделих от Филип. – Ще ме отведеш ли при него?

— Разбира се! – засмя се и ме хвана под ръка.

Поех си дълбоко дъх и след това излязохме от стаята. Сърцето ми туптеше силно срещу гърдите ми и имах чувството, че щеше да изхвръкне. Наистина много се притеснявах. Щях да се омъжвам за мъжа номер едно в света в мотокрос сферата. Веднага щом излязохме навън, около нас изръмжаха два мотора, на които седяха двама от шаферите на Антонио облечени също в тъмносини костюми и черни каски на главите, които се движеха с нашето темпо към олтара. Нямаше как да няма мотори. Двамата с Антонио бяхме категорични, че искаме мотори на сватбата си, колкото и нетрадиционно да беше. Първоначално мислех да ме отведат там с бъги, но роклята щеше да затрудни нещата и затова не рискувах. Щом моторите вдигнаха шум, това накара гостите бързо да се обърнат към нас. А когато видях Антонио се почувствах така, сякаш за първи път го виждах.