31 глава

2.2K 144 5
                                    

❤️ Vote/Comment ❤️


Пробвах се да вляза в апартамента на Филип, но беше затворен, а телефонът му - изключен. Затова щом се прибрах, просто се хвърлих на леглото и заревах с глас срещу възглавницата. Реално не знаех защо плачех, но чувствах едно огромно натрупано емоционално напрежение в тялото ми, което исках да разтоваря. Не посмях отново да набера Филип. Поне един от нас водеше хубав начин на живот. Не можех да повярвам на всичко онова което бях чула. Антонио да ми се обяснява в любов? Да бе! По-скоро жабите щяха да станат космонафти, отколкото това да бяха реалните чувства на Антонио. Ами ако реално като ходех при него, а не си шушукаха как ще ме чукат, а напротив - подигравали са ми се? Ами ако просто го бяха предизвикали да си играе с мен и да ми разбие сърцето? В никакъв случай не вярвах на думите на Антонио. Не ни звучаха достоверно. Той сам каза, че търсеше нещо само за секс. Дори защо продължаваше да го прави с мен? Трябваше да има някакви скрити мотиви. Не можеше да бъде сериозен. Беше невъзможно. Най-вероятно в момента ми се присмиваше заедно с приятелите си за това колко наивна съм била, за да му кажа, че "трябва да обмисля". Бях такава тъпачка!

Накрая заспах от умора на мократа възглавница, оставяйки кошмари да крадат съня ми и всеки път, който се събуждах, беше със силна душевна болка в гърдите и нова доза сълзи. По едно време дори започнах да се задушавам, защото от толкова плачене бях забравила как да се диша правилно. И за да се успокоя станах и излязох на терасата си, за да си поема малко чист въздух. Беше четири сутринта, всички хора спяха, с изключение на купонджии и най-вероятно щастливо влюбени двойки. Избърсах сълзите си и грабнах ключовете за апартамента на Филип. Излязох тихо от моя апартамент и момента, в който застанах пред вратата на Филип и просто замръзнах. Почувствах, че мястото ми не беше вътре. Трябваше да се върна в апартамента си, но отчаяно имах нужда от приятел. Затова вкарах ключа в ключалката и щом щракна, натиснах леко дръжката и бавно отворих вратата. Вмъкнах се в апартамента му и се отправих към стаята му, където чувах, че телевизора му работеше. Той винаги работеше, защото Филип го забравяше, а не му беше сложил таймер.

Щом отворих вратата на спалнята, заковах на място, когато видях в прегръдките на най-добрия ми приятел една русокоса красавица, чието тяло на модел едва беше покрито със завивката. Веднага забелязах, че беше с една от тениските на Филип. Той я беше прегърнал и подпрял брадичка на главата ѝ. И двамата изглеждаха много спокойни в съня си. Силна болка стегна гърдите ми и затворих спалнята. Изтичах на пръсти до входната му врата и излязох и след като я заключих се шмугнах в моя апартамент.

Тез очи зелениDonde viven las historias. Descúbrelo ahora