Тез очи зелени

17 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Антонио

Снощи си прекарах божествено с Криста. Тази жена ме отвя, накара ме да свърша така, както никога преди не бях. Зареди ме с енергия за месеци напред. И все пак след междувременното ни чукане, се оправихме взаимно и седнахме да си до продължим вечерта. Именно това колко първични бяха нещата между нас ме караха да бъда алчен за още и още. Исках Криста да бъде само и единствено моя. Затова и поставих граница в нашите взаимоотношения и тази граница засягаше другите хора около нас от другия пол. Исках леко да й намекна, че исках да бъде само и единствено за мен. Щом аз си харесах нещо. То непременно щеше да бъде мое, независимо от всичко останало.

Днескашната тренировка беше изненадващо лека. Или поне аз я чувствах такава. Като гледах другите около мен, изглеждаха така, сякаш умираха. Е, не им обръщах внимание. Днес също така пиех доста повече вода от обикновено. Не беше нещо лошо, но ми направи впечатление. Забелязах също така, че доста от хората тук ме гледаха странно. Нещо на лицето си ли имах, че ме гледаха така? И въпреки това - не ми пукаше как ме гледаха или обсъждаха. Можеха да си го наврат отзад, защото имах най-прекрасното момиче до себе си. Е, може да беше само секс приятелка, но за мен можеше да мине и за нещо повече от това. Просто тя все още не го знаеше. Можех да кажа, че още от пръв поглед си я харесах. Тя беше толкова сладка и срамежлива – направо очарователна! Никоя жена не ми беше действала толкова възбуждащо. Но ако захвърлех всичко това, забелязах, че и треньора отказваше да ми даде да се опитам да направя моя скок. Беше категоричен, че няма да скачам днес. Дори не разбирах за какво беше всичко това.

Не можах да издържа и издебнах кога тренера беше останал сам, за да поговоря с него. Нямаше да се разберем да ме реже, заради някакви новаци, които едва държаха кормилото. Той дали помнеше, че след месец имах турнир, в който задължително трябваше да взема първото място? Аз нямаше да се откажа току-така, заради някаква травма от миналото.

— Тренер. – повиках го, а той се обърна към мен и ми се усмихна някак неловко. – Добре, за какво е всичко това? Има ли нещо, което аз не знам, а трябва да знам? Виждам, че всички се държите странно и дори ме гледате странно. Какво съм направил отново?

— Нищо сериозно, Тони. Просто... виждам, че си щастлив и то необичайно. Това означава, че има жена. А аз не искам да те осакатявам, както щеше да се случи онзи ден. Падна лошо и извади огромен късмет, че не засегна кръст или сцепи главата. Знаеш, че каската предпазва до някъде, но не напълно. – все още не можех да разбера за какво, по дяволите, говореше.