Тез очи зелени

42 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Родителите на Антонио буквално ни се молеха да отседнем при тях. Антонио дълго време се чудеше и накрая прие предложението. Определено не искаше, но прие. Искали тази вечер да седнем всички на масата като едно голямо семейство. На Антонио определено му беше носталгично всичко това. Виждах как хиляди емоции преминаваха през него в рамките на няколко минути. Пътувахме в тишина. Антонио определено беше изморен и беше опрял глава в рамото ми и мога да си кажа, че дремеше. Той не беше свикнал на нощен живот, не беше свикнал на пиене и въпреки, че вече нямаше главоболие с моя лек, беше нормално да се чувства като плужек и постоянно да търси къде да се излегне. Определено не беше добре. Трябваше му сън. Когато колата спря, Антонио отвори лениво очи и се огледа без да се надига от рамото ми. Майка му се обърна към нас и щом го видя се беше отказала да казва, каквото беше тръгнала да казва. Просто се усмихна топло и протегна ръка през седалките, за да го погали. Антонио отново отвори очи, само за да види кой беше и отново ги затвори.

— Явно полета е бил изморителен. – предположи баща му.

— По-скоро много му се насъбра за тези няколко дни. – отговорих и погалих Антонио по брадичката.

Този път не отвори очи, за са види кой беше. Просто ме усети. Той ме усещаше и със затворени очи.

— Хайде, Тони, има стая приготвена специално за вас. По-добре да се излегнеш там на леглото. – каза му майка му, а Антонио изпуфтя изморено и се надигна бавно от рамото ми.

Прозя се и потърка очите си. Определено беше уморен. Може и все още да беше в еуфория от това, че беше на първо място в света. Беше напълно нормално. Дори аз бях в еуфория. Всичко беше прекалено епично.

***

Момента в който Антонио вляза в стаята и се метна на леглото, сякаш това беше чакал цяла вечност. Стаята беше типично мъжка. Леглото беше повдигнато на платформа, за да бъде по-нависоко и имаше гледка към нестихващата столица. Щорите бяха електрически и Антонио ги пусна, защото искаше тъмнина. Срещу леглото имаше огромен гардероб с плъзгащи се врати. Отстрани имаше скрин с голям плазмен телевизор, който Антонио не пусна. Стените бяха в едно успокояващо сиво и имаше етажерки в по-тъмно сиво за контраст. Имаше и бюро в ъгъла, на което имаше само една тетрадка, а отстрани имаше кутийка с химикалки.