33 глава

2.7K 149 12
                                    

❤️ Vote/Comment ❤️

АНТОНИО

В интерес на истината, малко дистанция от Криста не ми дойде никак зле, макар че много исках отново да бъде в ръцете ми. Нямаше три дни, откакто я бях оставил да диша малко и в същото време седях на сухо. Дори гледах да не се самозадоволявам. Исках да оставя всичко да избухне между нас.  И щях да излъжа ако кажех, че имах търпение за това. Напротив. Исках в най-скоро време да се случи. Да я почувствам отново. Толкова отчаяно го исках, че даже си представях къде щеше да бъде следващото нестандартно място, където щеше да ни хване.

Вече се бях излегнал и преглеждах за последно социалните си мрежи, като разбира се, все се намираше някое загоряло коте да ми коментира снимките, колко съм бил секси. Да, бебче, секси съм, но това е само за моето момиче. Толкова хубаво звучеше само. Вече часът заминаваше един, когато щях да оставям телефона да се зарежда, но той извъня, което ме накара да се стресна. Погледнах го и се изненадах като видях, че беше Криста. Всъщност, през тези дни само си писахме, вместо да си говорим. Но сега бях приятно изненадан. Разбира се, че все пак вдигнах телефона.

— Мислех, че спиш.

— Неее... не спя, никак даже. Мисля си за теб. – начина, по който говореше ме накара малко да се притесня.

Пияна ли беше, мамка му?!

— Криста, къде си?

— Излязох малко да се позабавляваммм... ноооо, нещо ми липсва. И това си ти и твоето приятелче.

— Мамка му! – буквално скочих от леглото след тази нейна реплика. – Къде си?

— В една дискотека... малко на въздух, защото вътре беше твърде задушно.

— Стой там, където си! Ще дойда да те взема.

— А-а-а-ааа, и защо? Аз се забавлявам.

— И аз мога да те забавлявам. – щом ѝ казах това, тя се изкикоти сладко, карайки ме да грабна дънките си от днес и да ги нахлузя, за да мога час по-скоро да съм при нея.

— И как? Като ме метнеш на коляното си да ме напляскаш и след това да ме докараш до силни оргазми, на които само твоите ръце са способни? – щом каза това, вече буквално бягах към гаража си, за да изкарам колата и да отпраша към Криста.

Тез очи зелениDonde viven las historias. Descúbrelo ahora