Тез очи зелени

44 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

КРИСТЪЛ

Андрей наистина беше търпелив да ми покаже как да яздя кобилата. Беше наистина забавно. Малко се уплаших, когато огромния жребец потегли толкова рязко, че чак повлече Антонио, но той не изглеждаше ни най-малко възмутен. Може би беше свикнал. Андрей ме изведе навън, където бяха и препядствията. Антонио прескачаше по-малките препядствия с големия и величествен черен жребец без дори да се колебае за секунда. Андрей вървеше и си мърмореше, докато следеше Антонио внимателно, който яздеше големия черен величествен жребец.

— Ще падне! Помни ми думите. – каза ми Андрей, а това ме накара да се напрегна.

— Предизвикваш съдбата. – казах му на Андрей, а той погледна към мен.

— Виждаш ли го? Виж го какво прави! Скача с луд яростен жребец, който усеща миризмата на женска наблизо. Това е катастрофа! – Андрей размаха ръце във въздуха, а аз погледнах към Антонио, който имаше перфектната стойка за да язди този изящен жребец.

Беше грешно секси дори и на кон. Ако бяхме сами бих го накарала да си махне тениската и да язди гол до кръста. Тогава може би горките кончета щяха да станат свидетели на човешки разплод. Щеше да стане адски неловко обаче ако и те искаха да се включат в това. Конете можеха ли да усещат възбуда? Дано не, иначе кобилата ми в момента трябваше да е подгонила жребеца и да му се предлага.

— Ако знаеш как е падал с мотора. Може би тук има доверие на животното. – предположих. – Той ми сподели, че се е опитвал да язди. Сега язди добре и скача с този огромен жребец. Защо се е отказал?

— Защото той си беше наумил, че ще бъде мотокрос състезател. Да, научи се да язди добре и горе-долу да скача, но не му се получаваха нещата. По едно време започна да изчезва, казваше, че е с приятели, но един ден реших да го проследя къде ходи след училище. Ходеше на новопостроената мотокрос площадка тук в София. Беше толкова щибано щастлив там. Виждах го, че се чувстваше така, сякаш това беше неговото нещо. Затова и не казах нищо на нашите. Казах им, че наистина се среща с приятели и е щастлив. Исках той да се чувства добре. И виж, благодарение на нашите братски защити, сега той е номер едно в света. – Андрей говореше с такава гордост за Антонио, сякаш той беше по-малкия, а не Антонио.