Тез очи зелени

25 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Прибрах се у дома. Краката ми все още трепереха от оргазмите, които Антонио ми беше предоставил в онази кабинка. Определено знаеше какво да прави. Това, че той отказа да го задоволя и го направи само за мое удоволствие ме накара да се почувствам много добре. Определено добре се реваншира за онази вечер. Беше мило от негова страна. Можеше да прозвучи егоистично от моя страна, но ми хареса, че не направихме нищо друго, а само ме задоволи с език. Наистина много си го биваше с езика. И не знаех дали Филип щеше да удобри тези ни действия, но често - не ми пукаше. Изненадвах се как все още не се беше домъкнал в апартамента ми. А може би не беше тук. Как ли се справяше с Мади? Бях щастлива за него. Все пак това момиче му беше първата любов. Заради нея беше станал обратен. И сега ми беше толкова странно, че беше с момиче. Не! Не го ревнувах. Нищо подобно! Но случваше на хубави момчета, които и аз харесвах. Филип ми беше като брат. Бях свикнала по един начин с него, а сега беше друго. Трябваше ми време.

Реших да вляза да си взема душ и след това да си лягам, защото бях уморена. Днес емоциите ми дойдоха в повече. Придвижих се към стаята си и отворих вратата, където с изненада видях, че телевизорът ми работеше. Секунди ми трябваха да сканирам изпънатото тяло на Филип върху леглото ми. Беше се завил със завивката и гледаше някакъв филм, на който вече не обръщаше внимание, защото беше зает с мен. Беше ме чакал значи? Това малко ме изненада, макар че не трябваше.

— Мислех, че си при Мади. – влязох в стаята и оставих раничката си на стола на тоалетката си.

— Бях. – отвърна спокойно, обаче усещах как вълнението и любопитсвото напираха в него. – Сега това не е важно. Кажи какво стана с господин нахалство.

Идеше ми да се засмея, макар и да усетих някаква странна горчивина когато го нарече така. Е да, дума не можеше да става, че не беше нахален, но все пак ми стана мило днес как и колко пъти ми се извини за поведението си. Той осъзнаваше, че беше сгрешил и това беше най-важното. А това, което ме радваше най-много беше, че той поиска да запазим отношенията си, въпреки че аз му се "накарах".

— Всъщност ми се извини. Доста пъти. – информирах Филип, който се надигна от леглото ми в седнало положение и наостри уши, за да чуе всяка една подробност.

— И? Моля те, не ми казвай, че си му пуснала след предната вечер и най-вече - моите думи. – измоли ме и аз за миг се почувствах странно, затова че бях позволила на Антонио да ме задоволи. Но ние не правихме нищо повече. Просто той изпълни неговата част от неговите "задължения на един мъж". И то без да настоява за повече. Даже ме помоли да не правим нищо повече. Явно наистина беше гузен за думите си и начина, по който ме беше припирал.