Тез очи зелени

13 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

КРИСТЪЛ

Щом чернокосият се появи, буквално настръхнах. От страх. Сега като се вгледах в него, осъзнах, че въобще не приличаше на човек от групировките, а по-скоро на онези лоши момчета, с неустоимо секси визия. И мисля, че тогава разбрах за коя "мастия" ми говореше Румяна. Не можех да повярвам, че имаше нещо общо с него, че чак и спореха. Точно като една влюбена двойка. И те страшно много си подхождаха. Чак плашещо много. Дали чернокосият страшен мафиот не беше влюбен, без желание да си признае, че можеше с лекота да бъде повален от жена, или просто се опитваше да излъже себе си, относно чувствата си към Румяна? Нямах представа, но около тях прехвърчаха доста и много силни искри.

Работното ми време направо не го усетих. Мина толкова бързо и позитивно, колкото и започна. Обаче малко трябваше да изчакам Филип, защото нямах кола все пак, пък и не исках да се прибирам с автобуса. Бабите там бяха отвратителни. Живеех сравнително близо до Борисова, и затова не предприемах мерките с ходенето. Беше далече. Поне моят дебел задник го виждаше прекалено далече. Предпочитах да го оставя да си почива и да кисне на едно място, докато чаках Филип да привърши смяната си. Бях излязла навън, защото времето беше много приятно и просто нямаше как да не му се наслаждавам. Докато го правех, на една от колоните спря черен лъскав Мерцедес, със затъмнени стъкла, който веднага привлече вниманието ми. И номерът му си го биваше. Четири единици. Не можех да видя човекът, който караше това страхотно бебче, но честна дума не ми и пукаше особено. Винаги когато спираха такива коли тука, не можех да се стърпя и винаги ги оглеждах обстойно. Просто бяха адски красиви. Буквално можех да се огледам в полираната черна ламарина, на която нямаше нито една драскотина. Аз ако бях - щеше да ме бъде страх да се кача да я карам, за да не я надраскам. Сигурно щях да я пазя за умряло или да я карам там, където нищо не може да се удари в нея. Просто беше самото съвършенство тази кола. Знаех, че зяпах като олигофрен, който сякаш за първи път в живота си виждаше кола, но не можех да откъсна поглед от нея.

Добре де, харесвах скъпарски коли, но никога не бих си закупила такава. Нямаше смисъл, като се имаше на предвид, че можех да си тунинговам моята и да стане дори по-красива и от тази кола. Но както казах - всичко беше просто до външния вид. На мен ми стигаше моята кола и нямаше какво повече да искам.