Тез очи зелени

7 глава

КРИСТЪЛ

Накупих си това-онова. Оказа се, че сатенът наистина беше един много лекичък плат. Все едно нямах нищо. Значи сексито имаше вкус. Ама ние така и не се бяхме уговорили дали щяхме да се чакаме някъде. Той просто ми каза да си накупя неща, а той, че отива да си вземе каска. А сега? Майната му! Да беше казал къде да се чакаме. Тръгнах към паркинга с покупките от магазина. Ами сега? Какво?

Може и да потретим.

Антонио не вярвах да е от мъжете, които потретваха. Просто ми беше нереално. И сатен! Господи, първият мъж, който харесваше сатен. Бях направила проучване с това какво мъжете харесваха повече - дантела или сатен. Деведесет и осем процента бяха за дантела. Интересно - Антонио явно беше от тези два процента.

Тръгнах по паркинга, търсейки колата си. Не беше тайна, че веднъж се бях изгубила. Ама наистина, този паркинг беше огромен. Но горе-долу бях запомнила къде беше моята кола. Абе, имаше си забележки, но не можех да се оплача. Аз пък не можех да разбера хората, които караха онези хипер, мега, ултра, гига скъпарските коли. Нали все пак ти возеха задника? Ха, класа! Наври си отзад тази класа, като не прави повече от това да ти вози задника от точка А до точка Б.

Спрях се на няколко метра от колата, защото видях как Антонио оглеждаше колата ми. Този пък от къде знаеше коя беше моята кола? И по-важното - защо я оглеждаше. Това вече трябваше да ме плаши! От къде знаеше толкова за мен? Дали не ме беше проучвал?

— От къде знаеш коя е моята кола? – попитах високо, за да може да ме чуе и за моя радост той извъртя глава към мен, но за малко, след което отново погледна към колата.

— Предната ти дясна гума е мека. Има и теч. Може да е от картера. Замисляла ли си се, че колата може да спре на пътя и ти да не можеш да се придвижиш до желаната от теб дестинация? – реши да игнорира въпроса ми.

— Да, теча съм го забелязала. От доста време е, но не ми пречи на колата. Все още си ме вози. – отвърнах троснато и отидох да я отключа.

— Може да не е нищо сериозно. Примерно разхлабени болтове. Но може да се окаже и нещо по-лошо. – осведоми ме, но мен това не ме интересуваше.

Нямах пари да оправям колата. Поне не бях отделяла пари за черни дни, или ако колата ми се повреди. Е, шибала съм я.