Тез очи зелени

24 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Сърцето ми пропусна удар. Кокалчетата на пръстите ми изпукаха от силното стискане. Гърдите ме боляха, не можех да си поема въздух, докато гледах как отдели ръце от кормилото и се завъртя във въздуха. Господи, той наистина щеше да се убие! Това беше прекалено опасно. Всичко вървеше на забавен кадър. Само се молех да се приземи успешно. Моторът направи пълно завъртане във въздуха и сега оставаше само приземяването. Не можех да гледам, но трябваше. Трябваше да знам дали Антонио щеше да се справи с това. Ръцете му буквално в последния момент уловиха кормилото и щом задната гума стъпа на твърдата пръст, сякаш въздуха отново навляза в белите ми дробове. Мамка му! Той успя! Поне така си мислех, докато не загуби контрол над мотора и не наби рязко спирачки, почти падайки по лице напред през кормилото. Мотора хлопна на задната си гума и Антонио побърза да се подпре на кракът си, но въпреки това той се стовари на земята заедно с мотора.

— Антонио! – изкрещях и сама побягнах към него, без въобще да ми пука за нищо.

Аз да бягам? Знам, звучи като фантастика, но се случваха такива неща. Използвах тази функция само при спешни и належащи ситуации. Моите крака бяха изтръпнали и едва ги чувствах, но продължавах да бягам към Антонио, който лека-полека идваше на себе си и бавно се изправяше от земята. Не знаех дали някой идваше зад мен, не ми пукаше дали ми се подиграваха за бягането, просто исках възможно най-бързо да стигна до Антонио. Всичко беше перфектно, тогава защо падна?

Той свали каската си и за мое объркване на лицето си имаше лека доволна усмивка. Забавих малко темпото и съвсем спрях, когато се оказах до него. Отново беше паднал на лявата си страна. Изтърсих се на колена пред него и започнах да го оглеждам, сякаш можех да видя какво му беше станало през всичката тази кожа по него.

— Хеей, добре съм! – извика ми Антонио и пое лицето в лепите си.

— Падна! Защо падна? Всичко беше перфектно! – извиках му и поради някаква странна причина в очите ми избиха сълзи.

По принцип не плачех за такива неща, но сега нещо просто ме беше накарало. Нямах никаква представа защо бях толкова емоционална относно това, но може би беше просто от адреналина. Емоциите ми бяха дошли в повече.