Тез очи зелени

22 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Денят беше преминал изключително скучно, Филип не се свърташе на едно място да поговорим, а Антонио ме покани да отида с него на негова тренировка. Не останах кой знае колко задоволена от снощния секс с Антонио, поради простата причина, че постоянно мислех над думите му. Искам да свърша в теб. Това ми подейства много антивъзбуждащо. По едно време ми идеше да прекратя всичко, но оставих поне Антонио да си направи кефа и да си начешеше малко или много инструмента си. Не знаех как да приемам думите му. Това значеше, че и предния път като го правихме без презерватив и той сигурно пак се беше двуумял дали да не свърши в мен. Но нямаше да се разберем така. Вече започвах да се замислям дали въобще трябваше да му пускам, защото той беше много уверен, че искаше да свърши в мен. Не вярвах на онези хапчета, а аз по смъртно нямаше да се подложа на аборт. Не исках ако нещо наистина се случеше детето ми да живее без баща.

— Не се спря днес. – Филип дръпна стола до моя и се настани удобно. Смяната ни беше приключила, а аз всячески се опитвах да се скрия от Антонио, затова бях в стаичката за служители и просто тактувах с кракът си, с надеждата Антонио да се откаже и да си тръгне оттук. – Какво има? Напрегната си.

— Ох, не питай, направо... – простенах уморено и разтрих врата си, който се беше сханал от неудобната позиция в която бях спала. Филип се протегна и разтри мястото между рамото и врата ми, което малко успокои схващането.

— Можеш да ми кажеш. Какво направи онзи? Не те задоволи ли? – попита, а аз свих рамене, а след това кимнах. – Не разбрах какво точно трябваше да значи това, но значи не те е задоволил?

— Искаше да свърши в мен. – изтърсих едва сдържайки изтеричния си писък. – И каза "спокойно, ще вземем Ескапеле; няма от какво да се притесняваш".

— Чакай, той е свършил в теб?! – той също едва сдържа тона си на изненада.

— Не! – срязах го на мига. – Разбира се, че не! Не бих му позволила такова нещо. Не и ако не съм на контрацептиви, а няма да мина на такива за две седмици, само защото на Антонио му е хрумнало налудничавата идея да свършва в мен.

— От къде си сигурна, че ще бъде за две седмици? – попита ме, а аз размахах ръце във въздуха все едно гонех стадо мухи.