Тез очи зелени

12 глава

❤️ Vote/Comment ❤️

Днес бях станала по-бодра от обикновено. Беше цяло чудо, защото по принцип сутрин бях като чудовището от Лохнес и Йети в едно. Хем грозно, неориентирано и коса като кошница, хем и агресивно. Но днес? Днес беше много по-различно и не знаех това на какво се дължеше. Може би секса наистина беше най-доброто лекарство срещу лошото настроение. Бях задоволена и това ме караше да пърхам в небесата. Дори и в автобуса не ми беше толкова противно, колкото обикновено. Усмихвах се още повече, и може би сега наистина изглеждах като психопата, който бях. Тя, че усмивката ми беше неразделна част от моето излъчване - беше си, но днес вече беше прекалено. Филип ми казваше, че дори докато спях и се усмихвах. Не знам дали това беше нормално или не, но сякаш в момента не ми пукаше за това. Даже бях изключила, че беше петък. Толкова бях отнесена, а никога не ми се беше случвало да бъда чак толкова отнесена.

В кафенето влезе доста висока, стройна, слаба и изключително красива брюнетка. Беше си чист модел и може би малко ѝ завидях за начина по който изглеждаше, но бързо отпратих тези мисли надалеч. Забелязах, че беше на черни токчета, съчетани с черен тоалет. Тя огледа мястото с пъстрите си очи, докато погледа ѝ не попадна на мен и плътните ѝ устни се разшириха в усмивка. Придвижи се към мен с плавна походка, което само показваше колко добре владееше тези ужасяващи обувки. Бях човек на спортните облекла. Иронията беше, че не спортувах. Но тази мацка определено прекарваше доста от времето си във фитнеса. Когато застана пред касата, за първи път се почувствах ниска.

— Здравейте! Бих желала едно фрапе. Днес е горещ ден. – тя показа перфектно белите си зъби на показ.

— Разбира се. – отвърнах ѝ с усмивка и взех пластмасова чаша и започнах да правя кафето ѝ.

Замислих се, че жена, която изглеждаше като нея, не беше логично да пие кафе. По-скоро някакво плодово смути, но не и кафе. Но бързо отпъдих тези мисли за красавицата, защото се комплексирах. Пък не исках да си развалям настроението, което не можех да обясня. Отдавах го на секса, който бяхме правили с Антонио.

— Колко позитивни хора имало в Русе. – изкоментира красавицата, а аз се погледнах в отражението си за малко, все още усмихвайки се.

— О, аз винаги съм усмихната. Просто... не знам, дори и да съм ядосана, аз съм усмихната. – признах, което я накара да се учуди.