41 глава

2.5K 143 15
                                    

❤️ Vote/Comment ❤️



АНТОНИО

Не мисля, че преди бях понасял такъв махмурлук. Уж си бях забранил да пия водка, но мамка му, Криста умееше да убеждава прекалено добре. Затова и не можах да откажа. Не помнех добре тя колко изпи, но определено беше повече от мен. И имах съвсем бледи спомени да правим секс на някво тъмно място. Мамка му, дали и Криста се беше чувствала така, когато беше пияна и беше се събудила на другия ден? Нямах представа, но аз определено не исках да ставам. Събудих се сам в непозната стая. Нямах абсолютно никакъв спомен как бях стигнал до тук. Усещах, че трябваше да отида до тоалетна преди да ми се пръсне мехура. Тъкмо се изправих от леглото, когато вратата се отвори и през нея влезе Криста, свежа като току-що откъсната краставичка, облечена със същата рокля от снощи и леко бухнала коса. Мамка му, искрено ѝ завидях за това колко свежа изглеждаше след такава нощ, като се имаше на предвид, че тя пи повече от мен.

— О, ти си буден? – изглеждаше изненадана, сякаш не беше очаквала да се събудя. – И изглеждаш точно като след запой.

— Ъъъ... знаеш ли къде е тоалетната? – попитах я и тя кимна.

— Тъкмо си мислех да те проверя и ако си буден директно да те заведа там. Ела с мен. – тя отвори вратата и ме изчака, защото заради глвоболието се придвижвах малко по-трудно. – И главоболието ще оправим! Не се тревожи. Преди това обаче ти трябва освежаване.

— Аха... определено. – съгласих се с нея и тя ме поведе към банята.

— Ето тази врата, когато си готов може да слезеш долу на закуска. – тя ми показа вратата в дъното и ме придърпа за една целувка по устните. – Обичам те!

— И аз те обичам. – казах ѝ и поставих още една целувка по устните ѝ, преди да се отправя към банята.

Исках да се оттърва от това шибано главоболие. Просто беше мъка. И бях толкова шибано гладен и жаден. Сякаш ме бяха оставяли да прекосявам шибаната Сахара. Първото, което направих, когато влязох в банята беше да облекча мехура си. Щом го направих се захванах с това да си взема един хладен душ. Донякъде малко ме накара да отпусна мускулите си. Отделно, че ме накара да помисля за всичко, което се случи вчера. Бях на първо място в света, нещо за което дори ме беше страх да мечтая. Целият се разтреперах като се сетих как обявиха, че ранг листата се сменя драстично и че на трето място не бях аз. Сериозно, тогава се уплаших. Дори в най-смелите си сънища не бях сънувал, че ще бъда на първо място в света в областта на мотокроса. И това, че снощи родителите ми ми звъннаха специално, за да ми кажат, че се гордеят с мен... нямаше как да не се разплача. Отделно вълнението от първото място, начина по който Криста се зарадва за мен и по който ме подкрепяше от публиката, и след това думи на родителите ми за мен... не можах да сдържа емоциите си. Беше прекалено много за един ден. Дори все още бях в еуфория.

Тез очи зелениOù les histoires vivent. Découvrez maintenant