❤️ Vote/Comment ❤️
КРИСТЪЛ
Днес не беше толкова натоварено, колкото обикновено. Карах лежерно, сякаш господ ми беше отредил да не седя много на крака. И по-добре, защото едва ме държаха. В повечето случаи седях седнала на стола, а Филип ми се хилеше отстрани. Показвах му среден пръст и продължавах да се усмихвам. Наистина днес настроението ми беше много добро и не мисля, че имаше нещо, което можеше да ми го развали.
— Извинете, бих искал едно мокачино. – помоли ме едно момче на видима възраст около двадесет години, с тъмна коса и кафяви очи. Носеше една черна чанта преметната през рамо и беше облечено най-обикновено - с дънки и сива тениска. Личеше си, че беше студент.
— Веднага. – отвърнах с усмивка и се захванах да правя кафето.
— Малко са хората останали усмихнати колкото теб. – направи ми комплимент момчето, което ме накара да се усмихна повече и леко да се изчервя.
— Благодаря! – не знаех какво друго можех да кажа в тази ситуация.
— Сигурно си свикнала да ти правят комплименти за усмивката? – попита ме, обаче аз поклатих глава.
— Не. Всъщност аз постоянно съм си усмихната. А на хората може да не им прави впечатление. Знам ли? – свих рамене и взех кафето му.
— Как може да не им прави впечатление едно толкова лъчезарно момиче? – попита ме, гледайки ме все така с интерес.
— Ммм, не знам. – поставих кафето му пред него и той също ми подари една озаряваща усмивка.
— Благодаря! Обзалагам се, че ще е най-доброто, което съм пил до сега.
Да, флиртуваше с мен.
— Надявам се да ти хареса. – казах му, преди две едри фигури да застанат зад него.
Погледнах нагоре веднага разпознавайки Антонио. Тез очи зелени не се забравяха. Както и големият му приятел. Отново беше облечен с коженото си яке, но този път беше разкопчано, разкривайки бялата му тениска, която прозираше и оставяше на показ перфектната му коремна преса. Този път дънките му бяха черни и мръсни. На места имаше изцапано сякаш с пръст. Но гледах да не обръщам внимание на това. Погледа ми привлече мъжа до него. Висок колкото него, с черна коса, оставена да пада по челото му и пречи на тъносините му очи. Беше си голям и едър, личеше си, че тренираше. Дали пък не тренираха заедно? Чернокосият също беше с черно кожено яке и черни дънки, обаче и тениската му беше черна с остро деколте. Здравеняк бих казала. Беше намръщен, но можех да си го представя усмихнат - щеше да бъде неустоим. Но аз сама усещах, че излъчваше негативизъм. Но и тъга. Беше изживял нещо ужасно и аз можех да го прочета в очите му. Пък и се чувстваше. Той сякаш предаваше тази мъка и болка на околните.
YOU ARE READING
Тез очи зелени
RomanceТой е успешен елитен мотокрос състезател, четвърти в световната ранг листа. Той е красив, неустоим, има пленяващ зелен поглед и е луд по мотори. Той не е от типичните надути лоши момчета. Той е добър, приятелски настроен и палав. Той може да плени ж...