Историята На Нови Полубогове

1.Нямам никаква идея какво се случи...

Криси

Всичко беше в пламъци...Лагер, който гори...ужас в очите на всички...не можех да спася никой и всичко това беше един голям кошмар... Всичко се разпадаше... Миналото, бъдещето и настоящето щяха да бъдат пропилени.... И нямаше нищо което да го промени.

Но разбира се това беше просто един от многото незнайни,странни и тъпи мои сънища...или поне така си мислех.

Да може би е странно направо да започваме така, но не знам по какъв друг начин може да почнем нещата... Или дали изобщо има нормален начин по който има как да се обяснят. Но мисля и че е важно да споменем това, че ако някой изобщо чете това най-вероятно ще се отчае или още по малко ще повярва на всичко. Но това в момента не е важното, защото по важното е да разберем дали изобщо има някакъв малък шанс да се случи нещо интересно и различно тук. Някога да сте се съмнявали в това, че живота ви е прекалено скучен и искате някакво приключение? Още от сега ви предупреждавам да спрете да мислите за това и просто да се радвате на живота си като нормален човек. И не не съм някакво побъркано градинско гномче което не е човек, а напротив. Съвсем нормален човек съм и всичко беше съвсем нормално... До един момент.
От там нататък точно когато най много исках нещо интересно и исках да търся голямата неизестност и да имам приключение с приятели... Падна една падаща звезда и желанието ми се сбъдна.
Добре де това с падащата звезда си го измислих, но дори да имаше такава звезда значи по добре да я намерим и да я гръмнем.
Невъзможно е. Но каквото и да се беше случило вече е късно.
Нека спра да овъртам толкова и просто мина към важната част.

Аз съм Криси! Един нормален скучен идиот на тринайсет години който живее в Ню Йорк с майка си и се опитва да се забавлява с приятели.
Дотук всичко нормално. Но всичките тъпи проблеми почнаха в средата на май. Онзи странен и объркан ден 25 май. Напрактика мечтите ми се сбъднаха но не се развиха точно по начина по който исках. Но знаете ли ще спра да говоря и нека преминем към развитието на историята.

Беше нормален ден. Спокойна слънчева сутрин,пгицие пееха, слънцето изгряваше и нямаше някакъв странен апокалипсис. Един нормален ден и разбира се той започна с половин часов спор с мозъка ми за това дали има смисъл да ставам от леглото. И разбира се закъснявах и за училище.Като професионален идиот с хоби 24/7 спане разбира се, че нямаше как да не закъснявам всеки ден, но още имах някакво време да се метна от леглото и да се оправя за училище. Така и направих като пропуснем страданието и мързела които надделяваха.