Историята На Нови Полубогове

12.Търсенето на двама идиота

Никол

След като разбрахме, че Криси е дъщеря на Хипнос, вече всичко беше ясно.После всички си отидохме до хижите. Обещахме на Криси, че сутринта ще и помогнем да се пренесе във хижата на Хипнос.
-Радвай се, че Анна я няма в момента. -каза ми Анди.
-Радвам се, но къде е? -попитах аз.
-Казаха, че е отишла в хижата на Афродита. Там има приятелки. По желана е от тук...
-Така е!
-Ъм... Извинете, че се намесвам, но за кой става въпрос? -попита ни Криси.
-Никой! -отговорихме с Анди в един глас.
Не исках да крия тайни от Криси или Гери, но с Анди се разбрахме да не казваме на никой за това.
Разбрахме се, че ще се чакаме сутринта около 11 след закуската, за да помогнем на Криси да се пренесе. Легнах ме си.
-Лека нощ-отвърнах аз.
-Лека! -отвърнаха ми те.
Като за първи ден в лагера не беше зле... Ако пропуснем това, че няколко пъти щях да умра. Обърнах се на една страна и заспах.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Събудих се около 9:00 заради слънчевите лъчи, които влизаха през прозореца. Тия хора защо не слагат щори? Вярно, че Аполон е бог на Слънцето, но чак пък толкова. Станах и се оправих. Нито Криси, беше в стаята, нито Анди. За Анди разбирам, тя винаги е ставала рано... но Криси? Както и да е. Оправих се и излезнах на вън. Като излизах видях как Анна идваше към хижата затова забързах.Отидох до опожарената трапезария на, която вече почнаха ремонта. Анди беше там и говореше с Хирон за нещо. Изчаках ги да приключат.След като приключиха с разговора Анди дойде при мен.
-Хей! Да си виждала Криси?-попита ме Анди.
-Не... Мислех, че е с теб?
-Не... Сутринта като станах я нямаше.
-В колко стана?
-8 сутринта.
-Странно.Къде може да е отишла?
-Ще се върне все някога.Спокойно.
Тръгнахме заедно на... Ъм... И аз не знам на къде...
-Ъм Анди... Накъде отиваме?
-Хижата на Атина.Искам да те запозная с едно момиче.
Съгласих се и се запътихме на там.
Видях хижа, която беше цялата Бяла. Изглеждаше по най-обикновен начин. Анди почука на вратата и едно момче отвори.
-Какво искаш?
-Дойдох да видя Лиди.
-Оу. Добре. Влизайте.
Влязохме в хижата. Беше същата като на Аполон само, че леко променена в подреждането на леглата. И имаше книги...Много книгиии.
-Лиди?Тук ли си?
-В стаята си е... -каза едно момиче, което беше седнало на леглото и четеше нещо. Всички ли тук са забили глави в книгите??? А и момичето самостоятелна стая ли си има?
Имаше една сива врата. Анди отвори и влезе вътре. Беше доста уютно. Тук стените бяха боядисани с по топъл цвят и пак имаше много книги. Едно голямо бюро и там едно момиче.
-Лиди?
Момичето беше заспало върху записките си.
-Момиче...Събуди се! Пак си заспала.-каза малко по високо Анди за да я чуе заспалата и приятелка.
-Будна съм мамо! -изкрещя момичето падайки от стола.
-Добре ли си? -попитах аз.
-Уф... Да добре съм. Благодаря! -помогнах и да стане.
-Никол... Това е Лидия. Лидия, това е Никол.
-Приятно ми е! -казахме двете и се здрависахме.
-Е Лиди. Как вървят всичките ти планове.
-Доста добре.
-Планове? -попитах аз.
-Да! Мисля планове за оправяне на системата на лагера. Толкова неща може да се оправят! Първо-бойната система въобще не е на ниво! Да не говорим за всички лекарствата в болничното отделение! Амброзията не стига за много хора!-тя почна да ми показва записките си.
Аз погледнах Анди и тихо попитах:
-Амброзия?
-Ще ти обясня по-късно... -отвърна ми тя.
Лизи продължи да говори, но честно казано не разбирах почти нищо от това, което казваше.
-Да отидем навън! Там ще е по лесно да ви обясня всичко! -каза Лизи, стана и почна да си събира записките. А Анди се съгласи..
Стана ми зле от това. Още неща от които не разбирах.
Отидохме и седнахме на една маса. Аз седнах по настрани от тях. Защото нямаше какво да правя. Дори да слушах... нямаше да разбра нищо. Зачаках Криси или Гери да дойдат. Те ми бяха спасението...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мина един час от както сме тук. Вече 11 часа минаваше! Къде е Криси. Анди и Лизи си говореха, а аз не ги слушах особено.Гледах как някакви деца се забавляваха. Как ми се искаше да съм на техно място в момента. Толкова ми беше скучно, че можеше да заспя.
-Анди! -изкрещя някакво момче, което стоеше пред нас. Кога по дяволите е дошло?
-О,здравей Фин! -каза Анди.
( кой по-дяволите е Фин?)
-Да си виждала Гери? Няма я цяла сутрин? Няма я и в стаята и. Ясно... Беше дете на Хефест.
-Ъм... Не... Няма я. Мислех, че още ще е в хижата.
-Няма я. Сутринта я нямаше също.
-Странно и Криси я няма.
-Може да са отишли някъде заедно! -даде като идея Лидия.
-Не знам... Да изчакаме още малко. Може да се появят!
Неп... Мина един час. Ни кост, ни вест, нито от Гери, нито от Криси.
-Окей... Мисля, че няма да е зле да ги потърсим! -дадох аз като идея.
-Така е! -Анди се изправи и ни каза всеки къде да провери. -Никол ти се върни в нашата хижа и провери дали Криси се е върнала, ако не виж в западната част на лагера. Фин ти провери във вашата хижа, а ако Гери не е там провери източната част на лагера,Лизи ти провери южните части, а аз северните. Чакаме се тук. Окей?
-Ясно! -казахме всички с един глас и всеки се запъти да ги търси.
Тръгнах към хижата на Аполон, но не вярвах, че ще е там. И бях права. Влязох и нямаше никой... Освен един ужасен човек.
-Я кой е тук! -почна да се заяжда с мен скъпата ми приятелка Анна.
-Не ми е до това моля те!
-Защо. Да не би Анди да те мрази за това вчера а?
Добре, че вече излизах от хижата иначе щях да и фрасна един. Не ме интересуваше толкова нея, колкото ме интересуваше къде може да са Криси и Гери. Потърсих почти навсякъде. Никъде ги нямаше! Къде може да са??? По едно време се отчаях.
Чакай... Видях едно момиче с вързана коса и червена риза. Това беше Гери??? Затичах се към нея и я прегърнах.
-ГЕРИ! Къде беше! Не ме плаши така повече!
-Ъм... А коя си ти?
Погледнах и... Оу... Това не беше Гери... Беше някакво момиче.
-Ъм... Извинявай.. Припознах се...
Ауч... Как успях да я объркам?Обърках една от най-добрите ми приятелки... Как става това?
-Хей! Как си? -попита... Даниел... Този навсякъде ли е???
-Не ми е до теб в момента...
-Още си ядосана, а? Май не си спала добре!
-Спах добре, но най-добрите ми приятелки са изчезнали безследно!
-Лал... Сигурна ли си? Навсякъде ли провери?
-Да! Навсякъде!
-Навсякъде,навсякъде?
-Да! Навсякъде, навсякъде!
-В гората?
-Хммм? Ъм... Не... А и в гората не е ли забранено... Какво ще правят там?
-Ами... Вчера видях две момичета от новите да влизат в гората.Може да са те.
-Моля??? Благодаря ти!!!
Затичах се да кажа на другите. Честно казано този човек ми помага за втори път...а аз се държа като идиот с него. Все тая. Знаех едно.Бях сигурна, че това са те. Но какво ще правят в гората? Единственото в момента беше. Дали Гери и Криси са добре!