Историята На Нови Полубогове

11.Горски страшен филм (:

Гери

Окей... Това вече обясняваше много... Криси беше дъщеря на Бога на сънищата. Тя беше дъщеря на Хипнос.
-Имаш предвид... Че заради това заспахме?-пита Никол.
-Честно казано... Незнам... Но май да! -каза Криси доста объркана.
-За това е! Всички деца които са на Хипнос могат да приспиват хората. Засега всеки, който го е правел е приспивал двама, трима човека... Не целия лагер!-осведоми ни Анди.
-Това значи ли, че всеки от нас има... Сила? -попитах любопитно аз.
-Нещо подобно.
-Демек аз имам силата да пироманствам и да паля неща?!? -казах радостно аз.
-Ами... Да. Не всички деца на Хефест имат такава сила.
-А аз да приспивам хора?-попита Криси.
-Това и може би да тълкуваш сънища.А ние с Никол би трябвало да сме лечители. За мен се знае, но за нея още не.
-Аз... Да лекувам хора? Не мисля-отрече Никол.
-Момичета знам, че може да си говорите до утре. Но трябва да тръгваме! -спря разговора ни Анди.
Тръгнахме заедно към пътеката, но трябваше да се разделим.
-Лека нощ момичета! -казах им аз.
-Лека нощ! -казаха ми Анди и Никол, а Криси вече беше полу заспала. Вече нямам право да я виня за това.
Влязох във хижата и пак нямаше хора. Всички ли работят 24 часа седмично? Отидох до стаите с леглата и видях Фин. Той пак сглобяваше нещо.
-Хей! -поздравих го аз.
-Хей... -леко замислено ми отговори.
-Какво правиш ако не е тайна?
-Сглобявам един стар проект...не е важно.
-Ясно.Всеки ден ли правиш по някоя джаджа?
-Не винаги. Понякога си почивам.
-Това е хубаво! А останалите???
-Отдавна се върнаха и спят.
Как от цяла хижа се бях запознала само с един човек.Как тези хора само работят. Дали и аз ще се превърна в човек, който само работи и не мисли за забавата? Не искам...
-Е аз, ще отивам да спя... Ти няма ли да поспиш.
-Спах на лагерния огън достатъчно... Досещаш се.
Явно не сме спали само ние...
Леглото ми слезна в подземната ми стая и за пръв път ми се спеше толково рано. Обърнах се и заспах.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Чуваше се тряскане от вратата... Какво по дяволите? Това сигурно е сън....
Ъмммм нее... Наистина някой тряскаше по вратата.Станах от леглото.Първоначално се зачудих къде съм, но се досетих, че съм в лагера.Часа е 6 сутринта. Кой е толкова рано тук. Навън е тъмно!
-Сигурно скоро, ще спре или някой ще отвори.-помислих си аз.
Легнах пак. Неп. Минаха около 10 минути и никой не отваряше. А човека не спираше да блъска по вратата.Оф... Край. Ядосах се. Станах и отидох отгоре при спалните.Уф... Беше тъмно.Нямаше никой. В хижата на Хефест съм, не на Хипнос, че всички да спят толкова дълбоко! Качих се на първият етаж и леко хванах дръжката на вратата. Беше ме малко страх. Отворих вратата и...
-Няма никой?!?
По огледах се и видях как някой тича.
-Какво по дяволите! Върни се! -изкрещя аз понеже се ядосах.
Чакай малко... Това е... Виктор? Какво прави тук по това време?
Тръгнах след него. Честно казано не виждах нищо.Почна да тича... Прекрасно. Забързах и се затичах.
Мислех, че ще отиде към стрелбището понеже се беше запътил натам, но не... Отклони се от пътеката и тръгна към гората. Анди каза, че не е добре да влизаме там... Но ако се случи нещо на Виктор. А ако е свързано с въпросната карта? Край. Реших да го последвам. Запътих се към гората. Беше толкова тъмно.Бутах се във всякакви храсти и растения. Пред мен се виждаше сянката на Виктор. Няма как да е друг! Почнах да го губя. Той забързваше темпото! Как не се умори?Какво говоря... Наполовина коза е! Той вече изчезна. Не го виждах. Просто продължих до едно голо място където нямаше дървета. Е около него имаше...
-Викторе? -изкрещях аз.-Моля те! Изгубих се! Къде си?
Чу се нещо зад мен. Имаше нещо сред дърветата.
-Викторе... Ти ли си?
Никой не отговори, но нещото продължи да се движи.
-Моля те плашиш ме!
Вдигнах една пръчка от земята за бойно оръжие. Нещото се приближаваше. Приближих се към дърветата и усетих как вече нещото е точно пред мен и замахнах с пръчката.
-АУ!-изкрещя то... По скоро тя...
-Криси?!? -учудено казах аз-Какво по дяволите правиш тук?!?
-Благодаря, че пита как съм! За какво беше това?!?
-Не знаех, че си ти!?!Все пак как си?
-Леко ме боли главата, но разбираш ли добре съм.Знаеш ли ще оживея.
-Това е добре... Сега. Какво правиш тук?
-Не знам. Някой чукаше по вратата на хижата на Аполон, а никой не отваряше, затова аз отидох. Всички спяха...Уж аз съм била дъщеря на Хипнос...
-Чакай, чакай... Кой е чукал по вратата.
-Не видях. Мисля, че беше Виктор. Защо?
-Чакай... След като е бил при теб, тогава кой е бил...
Чу се някакви трясъци и викове от по навътре в гората.
-Трябва да проверим! -казах аз.- Ако нещо се е случило с Виктор?
-Трябва ли...Не, че нещо ама ако умрем.
-Хайде идвай!-казах аз.
С Криси се приближихме. Изведнъж имаше някаква пътека, която се разделяше на две. Стига де... Всички знаем, че по всички страшни филми се случва така...
-Разделяме ли се? -питаха аз,и честно казано не ме беше толкова страх...
-Трябва ли??? -погледна ме Криси с такъв поглед и имам чувството, че щеше да ревне.Беше я страх... Знаех го.
-Спокойно.. Ако има нещо ще ме извикаш.Окей?
Тя кимна леко несигурно и всеки тръгна по пътя си. Буквално.
Светлината по пътеката се увеличаваше, но все още виждах само дървета и растения.Дали не избрах грешната пътека? Ами ако сека някой изкочи и ме убие?Поне ше умра знаейки, че съм дъщеря на Бог. Почвах да виждам нещо. Затичах се мислейки, че съм открила нещо... Вместо това се блъснах в камък.Светлината изчезна.Чакай... Това не беше просто голям камък... Беше си цяла планина... Ясно.. Аз стигнах края... Това значи, ли че трябва и Криси да е стигнала края? Тогава чух писъци... Криси ме викаше. Затичах се колкото се може по бързо, потегляйки по обратния път. Тичах мислейки, какво по дяволите беше видяла Криси? Стигнах до там откъдето почнахме. Криси я нямаше. Все още беше някъде там. Тръгнах по пътеката по,която тя беше тръгнала.
-КРИСИ! -крещях аз с цяло гърло. Надявах се да ме чуе. Или поне някой друг да ме чуе.
По едно време осетих как някой се блъсна в мен. Ама буквално. Това беше Криси. Тя ме прегръщаше.Щеше да ме удуши.
-Какво стана? Добре ли си? Намери ли Виктор?
-Той... -Криси заекна.Незам какво беше видяла, но не беше много добре.
-Какво стана?
-Той... Изчезна...