Историята На Нови Полубогове

33.Първата трагична битка

Всички седяха в мълчание не искайки много да обсъждат каквото и да е с Филип, а той просто внимателно седеше и разглеждаше всеки един от своите гости, преценявайки ситуацията.
-Е с какво искате да започнем първо.- каза той прекратявайки мълчанието. - Може да започнем с трогателните и сълзливи истории за това което се е случило преди години, но не мисля да започваме с тази тема, затова може да обсъдим новостите в лагера! Е кой ще ми каже-
-Ако мислиш, че ще ти кажем нещо си в грешка. Няма да получиш никаква информация най малко пък за лагера.- каза Фин който през цялото време правеше всичко възможно само и само да на погледне Филип в очите.
-О... Ами разбирам те. Личи си, че след всичко си ме намразил и няма да те съдя за това. Винаги съм знаел, че страдаш като стане въпрос за такива теми, затова няма да ги почвам, но опа... Май вече почнах едната. Колко гадно. Е както и да е няма да те тормозя повече. Та последната част която бях разбрал за лагера беше, че сте тръгнали на подвиг след което още продължават да изчезват полубогове, което сигурни е гадно и ужасно, но какво да се прави...такава им е съдбата...
-Няма смисъл да говорим за това. Всички знаем, че ти го правиш и ги искаш на твоя страна.- каза Анди, която изглеждаше леко оплашена от случващото се.
-Хмм... Може би ако кажа, че вината не е моя никой няма да ми повярва особено пък ти. Но това, че ти не успя да дойдеш на наша страна не е проблем, колкото и трудни опити да правех. Явно наистина те интересува онзи лагер.
След това останалите бяха осъзнали как Анди беше намесена във всичко това.Вече повечето неща се изясняваха малко по малко.
-Недей да се натъжаваш сега нали всичко е минало. И сега осъзнах колко е грубо да не се запозная официално с вас. - каза Филип гледайки към Никол, Криси и Гери. -Радвам се да се запознаем. Разбрах доста неща за вас от всичко случило се и честно казано даже и аз не очаквах да оцелеете до тук. Но хей след всичко станало сте тук и се радвам,че вие сте хората от предсказанието. По умни сте от колкото си мислех.
-Ауч, това беше обидно. - каза Гери но се осети, че не беше подходящия момент.
-Значи вие сте Гери... Никол... И Криси? Имаме една дъщеря на Хефест, една дъщеря на Аполон... Така де две- каза той поглеждайки Анди- и една... Дъщеря на Хипнос. Това вече е интересна комбинация. Сигурно не знаете цялата история, защото не вярвам тези там да са ви я разказали, но знам, че имате много въпроси. Но нека започнем с това как да си полубог не струва...
-Не почвай с това. - каза Виктор, но Филип разбира се го игнорира.
-Сигурно ви е трудно всичко това. Толкова много информация на веднъж и "о ние сме роднини на богове, но хей поне сме заедно. Ще бъде забавно! "-Не! Нещата не стават така. Познайте защо! На боговете просто не им пука! Така както никой бог няма да се появи да ви помага или да говори с вас! Нито Хефест ще дойде да види дъщеря си,която сигурно подценява ... Все пак Фин чака този момент от три години, нали така!
Нито онзи надут Аполон някога ще помогне на тези двете тук! А дори не мисля да почвам с нещата към Хермес! Та дори самия му син не може да го понася. Но хей поне ти Криси си мислиш, че разговора с Хипнос е бил истински. Поне ти имаше някаква надежда, че той е  говорил с теб, но добре успях да те заблудя нали! Може би малко подраних с първоаприлските шеги.
Момента в който Филип говореше всичко това,всички бяха отчаяни, потиснати и объркани.Но това беше неговата цел. Това беше неговия план. Прекалено добре можеше да си играе с психиката им. Филип и Даниел бяха замислени за миналото, останалите за бъдещето и не успяваха да се замислят за тънката граница между тях.
-И знаете ли кое е най забавното? Че единственото, което всички от вас искат е да запазите спомените и моментите и да направите нови! А кое е най тъжното? Че това не е възможно! Преди години разбрах, че това и стигнах до извода, че може би ще трябва да направим нещо. Нещо което да спре боговете да ни подценвват! Ето защо вие просто може да дойдете с мен и да-
-Млъкни! - изведнъж Даниел изкрещя а всички просто го зяпнаха. -Дойде към съществената част нали? Каза това което най искаше да кажеш и просто да объркаш всички, да ги изнервиш, и просто да повториш целия този сценарии наново за да намериш още хора и да изпепелиш лагера, нали. Но не успя да го направиш толкова много години и пак се опитваш... Поздравления, но хората които са тук не са като Итън и няма да дойдат на твоя страна! Най малкото да послушат човек, който се побърка от нищото, остави всичко и най добрите си приятели и реши да направиш най тъпото нещо на света!
Личеше си, че Даниел го познава най-добре, най-добре го разбира както Филип разбираше него, но в същото време те не можеха да обяснят всичко което чувстваха и мислеха, не можеха да осетат страданието... Или по скоро Филип който наистина беше полудял от всичко това.
-Знаеш ли... Понякога се замислям за онзи ден в който може би трябваше по рано да ти обясня начина по който работят Таро картите за да не стигаме до тук... Но виж няма как да променим съдбата - каза последно Филип връщайки се към напълно различна тема, вадейки същата онази карта, която до преди няколко дни те бяха намерили в гората. В този момент Филип просто почна да се смее, но вътрешно се виждаше че му е  гадно за всичко.
-