Историята На Нови Полубогове

32.Мизерната приятелска среща

Гери

След тежката ни (силно казано) "пиянска" вечер аз разбира се бях станала преди всички. Като цяло беше доста забавно и интересно... Като изключим часта в която тези мизерници изпиха всичките ми 52 енергийни напитки, за което ми се щеше просто не да хвърля Криси в езерото, а направо да я удавя. Разбира се шегувах се за последната част. Всички спяха, а аз нямаше как просто да ги оставя така.... И ми хрумна една меко казано велика идея. Взех перманентния маркер от раницата ми ииии вече Фин и Даниел имаха доста добре нарисувани мустаци.
Започна втората част от плана. Разбира се като дъщеря на Хефест имах доста предимства да правя неща, а какво направих аз с тази дарба? Бях направила мини тромпет още като бяхме в лагера, защото знаех че все някой ден ще трябва да направя тази простотия.
Извадих го ииии тогава почна моята музикална кариера като професионален тромпетист или по точно  нещо което се чуваше като умираща гарга.
-КаКво сЕ слУчва бЕее! -изкрещя Криси покривайки си главата с раницата си , а другите просто почнаха да мрънкат и да се събуждат също.
-ГерИии! - чух как всички просто викат към мен и даже някой ме замери с пръчки.
-ХайДе ставайтееее! Не трябва да се бавиммм. Сутринта ни вика, а подвига ни зовее- казах аз опитвайки се да звуча възможно най-драматично.
-Да ти имам и сутринта! - каза Фин, който май беше съжалил, че ми беше показал чертежите в лагера.
-Трябва ли да ставаме? - каза Никол още полузаспала.
-Да. -казах аз и се засмях. - Виждате ли, явно някой не е свикнал да пие толкоз много енергийни. Следващия път няма да споделям явно.
Анди Фин и Даниел вече почваха да стават, а аз отидох при Криси и Никол.
-Хайде спящи кокошкиии!Трябва да ставате.
-Само още пет минутки- промърмори Никол, а Криси се правеше, че не ме чува.
Нямаше как да ги оставя така. Иначе ще съм гаден най добър приятел. Взех Мако вода от езерото и почнах да броя до три.
-1...2... -почнах да проточвам малко времето ама на тях май не им пукаше много- 3! - казах аз и ги залях с водата.
-Ianqu#hOYq - Никол просто почна да издава някаква странни нечленоразделни звуци, а Криси просто почна да мрънка още повече и ме погледна злобно.
-Та къде ти е позитивната енергияяя днЕееС? - казах аз помагайки и да стане усмихвайки се мазно.
-Не знам ама май туко що тя просто умря- тръгна да казва Криси, обаче се загледа във Фин след което почна да се смее като идиот, а аз само леко я ударих по ръката.
-Какво има? -попита Фин и ни изгледа странно. Той още нямаше никаква представа за мустака си, а Даниел още по малко. Той просто гледаше картата с Анди, която също се хилеше ама не искаше да се издава.
-Аз... Не не нищо! -каза Криси докато още се смее леко- просто се сетих за всичко от снощи. И да... - каза тя подпирайки се на мен за да не падне от толкова много смях.
-Добре... Та мисля, че няма да е лоша идея ако почнем да се оправяме за да тръгнем скоро.- каза той и почна да си събира нещата, а Криси просто ме дръпна настрани.
-Ти го направи, нали? - каза тя смеейки се още като дебил.
-Че кой друг освен, мое величество цар на простотиите може да го направи?
-Понякога наистина те обичам- каза тя и този път и аз почнах да се смея.
-Както и да е, дръж се нормално- казах аз шепнейки и се върнахме при останалите които гледаха картата, заедно с Даниел.
-Тръгваме насам, след което завиваме и би трябвало да сме точно при пещерата. Нещо неясно? - каза той, а ние просто гледахме да мълчим, защото никой не можеше да го приеме на сериозно с този мустак.
-Неп. Което значи, че може да тръгваме-каза той взимайки нещата и картата,но наистина може би беше време да им кажем.
-Ъм да само, че... Може би преди това ъм... Имаш нещо малко на лицето. - казах аз при което всички изпаднахме в смях включително и Фин, а той ни гледаше объркано.
-Изглеждаш дебилно! - каза Фин при което почна да се смее? Но май не подозраше и че той изглеждаше по същия начин.
-Аз ли?! Ти си този с мустака! - каза Даниел при което също почна да се смее.
-Чакай, какво!? - каза Фин спирайки да се смее след което двамата просто се погледнаха и млъкнаха.
Не след дълго осъзнаха случващото се и просто се обърнаха леко ядосано към мен.
-... В моя защита, заповядвайте мокри кърпички! - казах аз правейки продуктово позициониране на мокрите кърпички след което им ги подадох.
Може би ми бяха ядосани.... Само малко.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мина половин час а Фин и Даниел седяха до езерото като дебили с опитите си да изчистят маркера от лицето си. И най сетне успяха.
-Много се забавихтеее! -казах аз с мазната си усмивка а те просто ме погледанаха искайки да ме убият.
-Следващия път моля те само да не е перманентен маркер.-каза Фин който май ме беше намразил.
-Сори ама имах само такъв.
-Лъжа еееее- каза Криси и донякъде беше права ама това бяха подробности.
-Добре мисля, че вече наистина може да тръгваме- каза Анди и подаде картата на Даниел след което леко се засмя сещайки се за станалото.
-Да може но преди това нека сме сигурни, че Гери няма още простотии които е направила и тайно да нямаме гущери или змии в ранните. - каза той поглеждайки ме с усмивка зад която тайно май искаше да ме обезкости.
-Е не съм толкова зла де!.... - и сама не си повярвах. - Добре де може би съм ама не съм ви слагала гущери в раниците или поне засега.
Осъзнах как ме бяха погледнали злобно или по скоро с отчаяние, а аз доста бързо тръгнах напред.
-Нека просто тръгваме, нали? Няма смисъл да се бавим!
След което на ново потеглихме към нашето така да се каже Велико приключение.
-Тааа имаме ли някакъв адекватен план какво ще правим като стигнем до пещерата?
-Ще видим дали Виктор е там и после бягаме.
-Чакай това ли е всичко?! -попита Криси, която май не очакваше толкова прост план.
-Стига де! Наистина ли?За това ли идвахме чак до тук? Няма ли да има епична битка?
-Неп.
-Вие нещо се шегувате, а?
-Гери,буквално няма смисъл от битка.Ако успеем да си тръгнем на време ще е най добре за да може просто да се върнем в лагера.
-Демек ми казвате, че ще се изнижем като агент 007 след като е пуснал бомба в рейса.
-За какво му е да пуска бомба в рейса? -попита Никол объркано ама май не беше схванала много смисъла.
-Както и да е! - не мислех да я затрупвам с излишна информация - Но това е най тъпия план на света! Не се ли замисляте, че Филип ще е някъде там през цялото време.
-Сигурно, тогава ще измислим друг план на момента. - каза Даниел и се замислих, че все още донякъде е идиот.
-Казах ти,че не си добър с плановете, ма ти не ми повярва. - казах и го замерих с един от позитивните жълъди на Криси.
-Защо ти не измислиш нещо тогава?
-Не знам но сигурно каквото и да измисля ще е по добър от твоя план. - казах аз взимйаки картата от ръцете му.
-Какво правиш?!
-Мисля по добър план! - казах аз избързвайки напред. - Така, сигурно Филип ни очаква затова може би ще е най добре ако някак си заобиколим и някой може да пази докато останалите претърсват за Виктор.
-Това е ъм.... По тъп план... - каза Даниел който сам не си вярваше.
-Добре нека просто гласуваме. Кой мисли, че плана на Даниел е по добър.
И в този момент всички просто спряха и мълчаха, даже стурците не бяха на негова страна.
-Добрееем, а кой е за моя план? - казаха аз и всички просто вдигнаха ръце, а аз погледнах към Даниел за да му видя сърдитата физиономия.
-Добре де... Ти печелиш този път.
-Ха! Казах ли ти!
-Тя просто винаги печели- каза Криси, която беше права, нямаше да споря с нея.
-Радвам се, че си ми сестра- каза Фин и всички тръгнахме отново говорейки някакви тъпотии.
-Все пак ще ми дадеш ли картата?
-Неп.
-Гери дай ми картата- каза той и вече теорията, че не може да живее без тази карта беше потвърдена.
-Добре ама трябва сам да си я вземеш. - казах аз след което почнах да тичам.
-гЕриИиИи! ДАй мИ кАртАатАааа. - каза той и почна да ме преследва, а другите вече се отчайваха от това което се случваше.
-Трябва ли да ги гоним?- попита Фин.
-Не и сами ще се оправят. - каза Анди и просто гледаше как се гоним покрай дърветата като шест годишни спорещи дечица.
-Ще спрете лИии-чух как Криси тръгва да казва и в същото време май позитивната и енергия умря... Оу не чакай беше магически изчезнала-
-Ъм... Къде отиде Криси? - попитах аз заобикаляйки дървото и мятайки картата в лицето на Даниел.
-Нямам никаква представа, беше най одзад- каза Анди и всички почнахме да се оглеждаме.
-вие шегувате ли се! - чу се от някъде нашето изчезнало джудже и се осетихме как е паднала в някаква дупка.
-Как по точно падна там- попитах аз и почнах да се смея.
-нЕ знАм, просто ви гледах тъпотията и ъм... По едно време просто... паднах.
-Горкото ниско джудже. Дай ще ти помогна - казах аз на майтап и подадох ръка на Криси, за да и помогна. Ама тогава май съдбата ми изигра лоша шега. Криси ме хвана за ръката и в същия момент някой ме бутна, а Криси ме дръпна иии вече и аз бях в дупката.
-хА! - казаха Криси и Даниел заедно, а аз тъй първа се осетих какво се случи.
-Добре,кой да обвинявам първи. Този който ме бутна или ти която ме дръпна.- казах аз и погледнах  Криси която осъзна, че я чака смъртоносно гъделичкане ако не беше казала нещо.
-В мОя зАщИтА Ти мЕ нАречЕ джУджЕ и сЕ изнЕрвиХ, а ТоЙ нЯма лОгичнО опРавдАнИе затОва ще е По ЛогичнО акО първо убиеш него!
-Само да излезем от тази дупка и двамата ще бъдете бутнати в езерото, но този път няма да ви чакам да илезете от него.
-Ти никога не ни чакаш! - каза Даниел и двамата пак почнахме да спорим, докато Фин и Анди ми подадоха ръка за да изляза.
-Гери, чакай... - каза Криси, а аз погледнах към нея и натам където гледаше...
Мисля, че прекалено късно разбрах , че това не беше обикновена дупка... Като се обърнахме видяхме един дълъг коридор със същите лампи които бях видяла в гората, само че този път закачени на стената заедно с някакви големи карти и снимки. Далеч от нас в края на коридора имаше огромни дървени врати.
-Какво има там? - попита Никол, а другите все още чакаха да се качим.
-По добре сами да видите- каза Криси при, което чухме как Фин и Даниел паднаха също с дупката.
-За първи път и ние да бутнем някой от някъде! - каза Анди и с Никол се засмяха след което и те дойдоха.
-Уау... Какво е това място? - попита Фин, а всички бяхме доста изненадани.
-Ако имахме някаква представа може би щяхме да ти кажем. - казах аз и тръгнах натам, а Фин ме хвана за ръката.
-Чакай. Сигурни ли сме, че искаме да отидем натам?
-О хайде де нищо толкова няма да се случи.
-Каза така и последния път- отговори Никол.
-Може просто да проверим какво има зад вратата. - каза Криси, а всички други чакаха съгласие от Даниел.
-Защо всички гледате мен?
-Ти реши.Мислиш ли, че е добра идея да видим какво има там или пак плана е да се изнижем като изплашени кокошки?
Даниел спря и се позамисли. Всички искахме да разберем какво ще намерим зад вратата... Или поне повечето от нас.
-Добре... Нека просто видим. Може да намерим нещо което ще ни помогне. - каза той не чак толкова сигурен , но не чакахме повече и просто тръгнахме.
Пода и стените на коридора бяха дървени и закачените карти на тях бяха от всякакви места по света. Явно човека направил това място имаше по голям фетиш за карти от колкото Даниел.Имаше красиви картини, които изглеждаха сеедно са нарисувани от някои известни художници. За такъв хубав коридор, който се появяваше от една дупка по средата на гората беше прекалено джиджаво и красиво.
Всички просто седяхме и разглеждахме закачените неща по стените приближавайки се все повече до големите дървени врати.
Те бяха направени от някакво джиджаво дърво и имаше всякакви странни знаци на тях, но въпреки това изглеждаха красиви.
Аз взех да отварям едната врата, а Криси другата. Чувствах се като в някакъв филм на ужасите. Погледнахме останалите, а те просто кимнаха в съгласие да ги отворим и с Криси се спогледахме при което просто дръпнахме дръжките на вратите ииии.... Не се случи нищо... Бяха затворени.
Тогава аз опитах пак. И пак... И отново не стана нищо докато не почнах агресивно да дърпам дръжката.
-Гери, Гери! Не мисля, че така ще стане! - каза Криси и се опита да ме успокои.
-Не мисля,че има смисъл да губим повече време тук. Нека просто си ходим- каза Анди и тръгнаха да се връщат.
-Знаех си, че нищо няма да стане.Май твоя план не проработи този път.- каза Даниел и тоВа ВечЕ Ме изДразнИ.
-Неп аз няма да си тръгна. Не ме интересува какво ще стане ще отворим тези две врати и ще видим какво има вътре. - добре де може би ината ми малко повече прекаляваше на моменти ама аз нямаше да се откажа.
-Гери няма смисъ- тръгна да казва Криси ама аз я прекъснах.
-ШшшТ. В момента най много ми трябва позитивната ти енергия затова ми помогни! -каза аз и драматично почнах да бутам вратата.
-Чуй, не мисля че така ще стане-
-пРосТо мИ пОмОгнИ!
-Добре добре! Препращам ти позитивна енергия!Вратата ще се отвори и всичко ще  е наред спокойно! - каза тя при което почна да бута вратата задно с мен. И точно тогава когато не очаквахме нищо да стане... Вратата леко по мръдна и се появи лека светлина от вътре. С Криси само се спогледахме и двете се усмихнахме мазно, тичайки към другите преди да са излязли.
-ЕлАтЕ!
-Защо? Намерихте ли нещо? - попита Никол а аз грабнах нея и Даниел за ръката.
-ХайдееЕеее, елАтЕее.
Върнахме се всички при вратата и с Криси пак застанахме по същия начин с опити да я отворим още малко.
-Вие нещо изперкахте, а? - попита Фин а ние само им се разкрещяхме
-пРосТо пОмОгнЕтЕ!
Те се спогледаха странно, но разбира се дойдоха и се опитаха да направят нещо.
След още малко чакане вратите се помръдваха все повече и повече, докато накрая не се озовахме в някаква доста голяма стая, която приличаше на нещо като огромна библиотека.
Всички седяха и гледаха изненадани, а ние с Криси се здрависахме.
-Явно ината ти подейства.
-Да но и позитивната ти енергия също.
-Какво е това място? - каза Фин смаян от всичко това.
-Изглежда като библиотека. - каза Анди и почна да разлиства някакви книги.
- Това го знаем... Но библиотека под гората? - каза Никол и включи едната нощна лампа.
-Аз мисля,че знам това място... - каза Криси и всички просто я погледнахме.
-Как така го знаеш? - попитах аз искайки да чуя простотията която Криси щеше да каже.
-Май бях тук... Докато щях да умра в езерото... Или поне мислено. И Филип също беше тук.
-МолЯ?
-Защо ни съобщаваш това, чак сега?
-Не знам! Бях объркана! Не мислех да ви казвам!
-Чесно казано не се очудвам. Филип ни казваше, че е имал нещо като обежище наколко. Явно е било тук през цялото време.- каза Даниел, но в този момент бяхме прекъснати от другата врата.
Нещо почна да блъска по нея и да се опитва да го отвори при което всеки от нас взе нещо с което може да се защити. И аз взех книга... От цяла раница с оръжия. Окей не беше най доброто ми решение.
Бяхме подготвени и когато вратата тръгна да се отваря ние просто замерихме човека с няколко книги, а той се сгромоляса на пода... Само където не беше човек, а сатир.
-ВИКТОР? - извикахме всички изненадано намирайки нашия приятел козел.
-Да, да и аз се радвам да ви видя но не очваквах да ме замерите с книги. - каза той изправяйки се побутвайки книгите до него.
-Ти какво правиш тук? - зададох аз един от най-тъпите въпроси.
-Аз какво правя тук? Очевидно се опитвам да избягам от побъркания ни приятел. Вие защо сте тук!?
-Дойдохме да те спасим. Очаквах поне едно благодаря... - каза Криси леко обидено, нищо че ние трябваше да сме и обидени че не споделя нищо.
-Да ме спасявате?Вие добре ли сте?Знаете ли какво може да се случи сега? Филип може да дойде всеки един момент!Трябва да тръгваме!-каза той и задърпа всички ни извън стаята след което затвори вратата, а ние всички просто бяхме прекалено много шокирани от гледката....
Имаше още много коридори с много врати и прекалено много стълбища. Беше като в някакъв замък. Всичко беше... Огромно.
-Хайде нямаме време!- почна психически Викор да се притеснява и да ходи бързо напред.
-Защо бързаме толкова?! - попита Анди, а засега Виктор беше човека който най бързо отговаряше на въпросите.
-За да не се засечем с Филип! Ако ви види тук после нямам никаква идва какво ще прави.
-Добре, но той не те ли отвлече за отмъщение, не може ли просто да те спасим като в  приказките и да си тръгнем.
-Ооо неее. Ако мислите, че ме отвлече само за това сте в грешка. Винаги казваше, че не може да спре съдбата и някакви подобни неща, но знам че аз най малко му трябвам от всички вас. И не знам защо изобщо решихте да дойдете!
-Заради подвига! - казах аз а ние просто спряхме, а той се огледа от двете страни на коридора.
-Чакай.... Подвиг? Казвате ми, че това е подвиг и сте дошли затова? Фин, Даниел как можахте да тръгнете! Знаете какви неща се случиха предния път и знаете опасностите!
-Нямаше как да те оставим! - каза Фин, а ние чухме стъпки идващи наблизо. В този момент Виктор отвори вратата на едната стая и избута всички ни вътре. Този път стаята беше по малка от библиотеката, но беше десет пъти по джиджава. Имаше много шкафове и рафтове със всякакви джунджурии като някакви скелети, много книги, таро карти, камъни, кристали + едно огромно джиджаво бюро. Де да имахме бюджет за такива стаи.
-Как така нямаше как да ме оставите! -каза Виктор вече шепнейки а ние едва го чувахме.
-Не искахме Филип да ти направи нещо! Познаваме го! Способен е на всичко! А и щом не сме ти трябвали защо до сега не избяга! - караха се Даниел и Виктор шепнешком.
-Опитвах се но той е навсякъде! Никъде не мога да намеря главния вход! От една седмица го търся.
-Ъм, защо просто не мина през задния вход в библиотеката- намеси се Криси, а той я погледна изненадано.
-Има заден вход в библиотеката?
-Ха!Видя ли че не можеш да се оправиш сам! Сега нека просто си тръгнем.
-За какво мислите, че ме "отвлече".Това всичкото е капан!Не може просто да си тръгнем!
-Козела е прав. - каза един глас зад нас, а ние всички просто бавно се обърнахме към джиджавото бюро... И разбира се там беше Филип. - А и какъв приятел ще съм ако не ви видя и поканя да си поговорим. Щеше да е неочтиво от моя страна.
Всички просто бяхме в шок.... Или поне аз, Криси и Никол...
-Ъм ние бързаме... Ще изпуснем автобуса, а знаеш че Гордън Рамзи няма да е щастлив ако закъснеем за готварския лагер. Затова да... Нямаме много време- казах аз и тръгнахме леко назад ама в този момент Криси извади камата си и реши да я метне към Филип.... А той я хвана с ръка.
-Ама... Ти как...-попита Криси объркано, а камата и  беше подадена от Филип, който отиде до нея.
-Докато бях в лагера научих няколко неща. В същия лагер в който сте и вие! Само че не знам да е станал готварски лагер нито пък Дионис да е заместен от Гордън Рамзи. Та бихте ли искали да седнете? Все пак имаме много неща да обсъждаме...