Историята На Нови Полубогове

22.Щяхме да умрем.. отново.

Криси

Щом уживяхме след нападения на огромни лелки змии, вече не ме е толкова страх дали ще оцелеем по натам. Знам, че може да срещнем по могъщи и не знам си какви огромни чудовища, че тъй първа ще срещнем някой илюзионист, който иска да убие всички полубогове, да опожари лагер и да превземе Олимп, но все пак... Какво толкова може да стане?
-ЩЕ НИ ГЛОБЯТ, ЩЕ НИ ТИКНАТ В ЗАТВОРА И НЯМА ДА СПАСИМ ЛАГЕРА! -почна да ни крещи Даниел докато излизахме от гарата.
-Да не сме виновни ние, че щяха да ни убият!-почна да спори Никол с него.
-НЕ,но можеше да опитаме по начин, който нямаше да разроши цялата гара!
-Как очакваше да стане! Благодари ни, ако не бяхме ние, щяхте да сте мъртви!
-Не е вярно.
С останалите просто седяхме зад тях и ги слушахме.
-Като някоя стара женена двойка са... -казах аз.
-Сеедно са женени от двайсет години... Не са ли сладки? -каза Гери, която много им се радваше.
-Извинете! Влюбените гълъбчета! -изкрещя Фин .
-КАКВО? -изкрещяха двамата едновременно.
-Ей, не отрекоха, че са влюбени!-каза Гери с мазна усмивка.
-к-кАкВо? н-нЕ е ВяРн-но! -почна да заеква Никол. Ииии тя пак беше домат.
-Наистина.Сега на къде.Не може да тръгнем направо към Детройт. -каза Анди.
-Не знам. Но трябва да оправим ръката на Гери.-казах аз.
-Аз ще я оправя. Нося бинт, спирт, аспирин, много амброзия, хапчета за болка, мазило против обриви, антибактериални кремове за рани... -и така Анди почна да изброява всичко, което има... Не се очудвам. Все пак е дъщеря на Аполон.
-Анди. Знаем, че си ходеща аптечка, но сега на къде трябва да се отправим? -попита Фин.
От една страна... Наистина не можем да тръгнем към Детройт... Трябваше някъде да останем да престоим за вечерта...и тогава видях една доста любопитна пътека водеща към гора.
-Може би... В гората там? -предложих аз.
Всички се обърнаха и погледнаха натам.
-В гората ли точно? -попита Никол и ме погледна малко недоверчиво.
-Ами да! В смисъл там ще има пръчки и листа....Като всяка една гора.. Но може да намерим нещо за ядене! Ще престоим там за вечерта и на сутринта ще тръгнем наново към Детройт. Кой е с мен!-казах аз прекалено ентусиазирано.
-... Ти май нещо превъртя... А? -попита ме Фин и ме изгледа странно.
-Моля? Защо?!?-попитах аз.
-Ами, до някъде тя е права. Намира ме се посред нищото. Най добрия вариант е да отидем в гората.-каза Даниел,колкото и да се виждаше в лицето му, че май не искаше много.
-Сигурен ли си? -попита Анди.
-Какво толкова! Една гора! -каза Гери-Какво толкова се е случило там?
-Нямаме много хубави спомени от там... -каза Фин и май наистина беше така.
-Наистина ли? Още тайни ли имате?-каза Гери и го удари леко по ръката, но той май не изглеждаше много доволен.-Какво толкова ще стане? Просто една гора! -каза Гери и се запъти на там. Всички тръгнахме след нея.
На пръв поглед си беше като най-обикновена гора.Дърветата бяха цъфнали и въздуха беше чист. Имаше много храстчета и дървета едни до други. Листата бяха попадали по земята. Имаше някакви цветя, а по някои храсти имаше и някакви плодчета. Анди събра няколко, все пак може да потрябват.Беше доста красиво, поне за мен. По едно време се чу река в близост, което не беше никак зле. По едно време стигнахме до едно пусто мястото около което имаше дървета.
-Може да останем тук! -казах аз.
-Да. Тук изглежда добре. Нека останем! -подкрепи ме Гери.
-Добре ще останем. Но никой да не се отдалечава от тук!-каза Даниел и си остави раницата на земята.
Всички почнахме да вадим разни неща, като спални човали,провизии,шишета с вода. Анди почна да изважда нейната аптечка за да превърже ръката на Гери.
-Добре, скоро ще почне да се стъмва и няма да е зле някой да отиде, да потърси пръчки за огън.
-Аз ще отида! -каза Гери доста щастлива.
-И какво, ще ги запалиш или най-много да ги изгубиш по пътя. -изръмжа Фин леко ядосан. Май му имаше нещо.
-Някакъв проблем ли имаш? Да не е задето изпих всички енергийни?
-Не не... Може би затова, че сега можеше да сме в лагера и да играем плени знамето или да не сме в някаква гора!
-Моля? Аз ли съм виновна за това, че ни нападнаха някви изперкали лелички?А и ако е за плени знамето, споко няма да изпуснеш много.
-Да но какво ще стане ако ни изгонят от лагера! Веднъж избягахме,Хирон ни покри пред Дионис! Но сега? Може да ни изгонят и да не ни пуснат.
-О стига де преди няколко дни нямаше проблеми с това!
-Фин преовеличваш!Дионис никога не е гонил деца от лагера. -опита се да го успокои Даниел.
-Какво ако почне,а?И после всичко ще отиде на кино! Сигурен съм и, че онзи сатир вече е мъртъв и всичко това е безсмислица!
-Извинявай, но Виктор не е мъртъв! Ще го намерим! Защо изведнъж почна да се държиш така! -изкрещя Гери.
-Може би, защото не исках да идва тук! Дойдох само заради теб! И заради баща ми!
-Не замесвай и Хефест! Просто си ядосан!
-Ами може би да! Може би не исках да идват повече деца на Хефест! Може би и той не е искал ти да си тук!
Тези думи дори мен разчувстваха... Не звучаха толкова грубо ама... Беше гадно за Гери.
Тя просто се обърна и тръгна към гората.
-Отивам да търся пръчки! -изкрещя тя и тръгна.
-Гери чакай! -изкрещя Анди. -Ръката ти!
Гери дори не я чу. Тя просто тръгна.
-Фин, прекали!-развика се Даниел на Фин, а той просто мълчеше.
-О хайде де! Никой ли няма да каже нещо? Може да отидем да я потърсим? -казах аз и погледнах към останалите.
Анди и Никол се гледаха една друга, а Фин и Даниел... Се едно ги беше страх да отидат в гората.
Аз просто ги погледнах, обърнах се и тръгнах след Гери.
Какво му стана пък на него?Каквото и да е не е било заради плени знамето или заради лагера. Беше нешо друго.
Догоних Гери, която вече беше навлязла дълбоко в гората и събираше пръчки.
-Гери! Хей. Чуй знам, че това дето се разви не беше много яко... Но може да поговорите и нещата да се оправят!
-И какво по точно... В момента дори не трябваше да сме тук. Можеше да останем в лагера или да си бяхме останали в тъпото училище!
Лол... Тя наистина ли каза, че е по добре да беше останала в училището... Гери? Тя каза, че предпочита училището?
-Знам, че не е лесно всичко това. Но ще свърши! Ще отидем и ще спасим Виктор! Ще се върнем във лагера! Всички! И отново всичко ще е наред! Сигурна съм, че Фин не мислеше това наистина.
-Дали? Или наистина не е трябвало да съм полубог.
-Ами явно е трябвало. Не знам защо точно най некадърните идиоти, които дори не знаят накъде е север са полубогове, но хей не е ли забавно?
-Ако не ни гонят някакви луди хора, може да се каже, че е-каза Гери и се засмя.-Добре де, може би наистина ще бъде забавно...
-О дааа!Може да подпалим лагера, но какво толкоз? Ще ни намразят няколко лагерника, но какво толкоз?
-Май вече ни мразят-каза Гери и пак се засмя.
-Няма да се очудя... Е събра ли достатъчно пръчки? Може ли да се връщаме?
-О прекалено много даже. И пак за какво са ни пръчки? Та аз съм цяла камина!
-Не знам-засмях се аз и.... Се опитах да се ориентирам накъде сме-Гери...?
-Изгубихме се... Отново... Нали?
-... Дам...
-Защо беее!
Колко тъп трябва да си за да се изгубиш пак в гора... Този път ако се блъсна в дърво май няма да проработи много.
-Анди! Никол! Фин! -почнахме да крещим с Гери с надеждата, че ще ни чуят.

Мина около половин час от както крещим и никой нищо. Вече почна да се стъмва... Е сега ако не бяхме умрели от зли змии... Сигурно ще умрем от това, че се загубихме в гора... ОТНОВО.
-Защо все на нас се случва? Богове? Дайте знак!
-Не знам, но не мисля, че ще стане така!
Не след дълго с Гери се отказахме и седнахме на тревата.
-Супер... Отново сме в гора.. И този път ако крещиш, че си идиот не мисля, че ще се озовем пред амфитеатъра.
-Едва ли. -казах аз.
-Никога не съм си мислила, че ще сме изгубени в гора след като сме тръгнали към Детройт за да спасяваме, човек коза.
-Най неочакваното се случва винаги.
-На това ли му викаш неочаквано? Тогава чакам да се окажа някакъв магьосник. Само това остава.
В този момент почнахме да чуваме някакви стъпки. Почнаха да се приближават все повече и повече.
-Гери...Чуваш ли?
- Е не бе, глуха съм.-прошепна ми тя.
С Гери се спогледахме. Дали това щеше да е края? Не знам. В този момент Гери вдигна една от пръчките и беше готова за атака.
И след това от храста излезе....... Една най-обикновена...:
- Птичка? -възкликнахме двете с Гери и се спогледахме очудено.
-Добре, въобрази ли сме си-каза Гери и пусна клона.
-Здравейте! -каза някой зад нас и ние подскочихме неочаквано.
-САТАНА НЕ СМЕ ГОТОВИ ДА УМРЕМ! -изкрещях аз докато Гери беше готова да съпардоса човека с клона.
-Чакайте, чакайте-каза той и се засмя-Няма да ви изям!
С Гери се спогледахме и после пак погледнахме към него.
Беше момче, малко по голямо от нас. На седемнайсет или осемнайсет години.Не изглеждаше като човек, който ще ни убие.
-Какво правят две момичета, съвсем сами в гората?-попита той и ни се усмихна.
-Ами на подви-тръгна да казва Гери, но аз я бутнах леко за да не се изпусне-Оу... Ами дойдохме... На почивка! Но се изгубихме.
-По средата на нищото ли?-попита той.
-Ами да... Да... Обичаме да сме далеч от.. Ъм... Околните!
-Интересно!-каза той и се загледа в Гери. -О,ръката ти е ранена.Ако искате елате с мен в лагера!Ще ти превържа ръката и после ще ви помогна да се върнете от там от където сте дошли.
-Чакай, лагер ли? -казахме с Гери едновременно.
-Ами нещо, като лагер. Не съвсем... По скоро... Къмпинг!
-Звучи приятно аз съм за!-каза Гери като му се усмихваше и тръгна да тръгва, но аз я дръпнах за ръката и я спрях.
-Гери... Сигурни ли сме, че искаме да тръгнем с него.
-Защо, не? Ще ни помогне и плюс това е красив! На красиви хора не се отказва! -каза Гери и му се усмихна, а той ѝ се усмихна пак.
-Не се тревожи Криси, ще ви помогна.
Нямаше какво, да правим освен да го последваме.
-Да тръгваме-каза Гери и заедно се запътихме към "лагера му".
-А, извинявай ти си...?
-Филип... Филип Браун.-каза той и пак се усмихна.
Дали наистина щеше да ни помогне.Какво прави осемнайсет годишен тийнейджър посред нищото в гората?Не знам... Но съм сигурна, че крие нещо. Каквото и да е се надявах,че наистина ще ни помогне.