Историята На Нови Полубогове

15.Неочакван гост...

Никол

Отидохме и седнахме на тревата около лагерния огън сеедно не знаем нищо. Малко ми е гузно. Мисля, че най-добре щеше да е да кажем на някой. Защо Фин не иска Хирон да разбира за това?Все някога ще разбере, че един сатир липсва. Та да не е глупав? Притеснявах се. Ами ако ни хванат? Ох Никол! Трябва да спреш да се притесняваш. Колкото се притеснявах, трябваше да спра. Знаех едно... Че не бях единствената с въпросите. Знам, че Криси и Гери също са пълни с въпроси.
-Не съм единствената с много въпроси нали? -изпревари ме Криси. Явно си мислихме за едно.
-Не! -казахме с Гери в един тон.
-Окей за мен е най-добре да кажем на някой! -каза Криси.
-Не е. Ами ако Фин и Даниел са прави. Най-много да стане по зле и въобще да не ни позволят да отидем да го спасим.-спря я Гери.
-Добре де! -Криси се замисли за момент-С какво Анди е свързана в това? Та тя е тук само от три месеца!
Тогава се сетих за думите на Анна. Не знам кой беше "той", но май Анди беше свързана с него.
-Ами "Той"-казах аз.
-Кой? -попита Гери доста объркана.
-Винаги говорят за някой.
-Да ама за кого...
-Ами ако говорят за...
Криси беше прекъсната. Дионис пак почна да говори някакви неща.
-Радвам се, че отново сме всички тук... надявам се, че сме всички. Както знаете ремонта на трапезарията почна и може би съвсем скоро, ще може да ядем в трапезарията. Искам да ви предупредя, че от другата седмица почва подготовката за" плени знамето"!
-Напълно забравих за това...-каза Анди.
-Плени какво? -попитах аз.
-Плени знамето. Всяка година се прави такава игра.Има два отбора. Две главни хижи избират играчи за техния отбор и се опитват да вземат знамето на другия отбор и да го занесат в своята база. Най просто казано е това.
-Звучи интересно!-каза Гери.
-Да въпроса е, че в момента по важно е да намерим Виктор!-каза Криси леко изнервена.
-Да,но не можем!-икрещях аз, и целия лагер ме чу.
-Защо всички млъкнаха...
Наистина целия лагер замлъкна. Какво по дяволите ставаше.
Някакво момиче минаваше покрай лагерния огън. Изглеждаше на около 20 и няколко. Беше красиво, високо момиче с рижава къдрава коса и зелени очи.
Всички седяха и гледаха право в нея.
-Рейчъл... -прошепна ни Анди-какво прави тук...
-Чакай... Оракула?!?!?
Хирон отиде до момичето и я попита нещо ама тя сеедно беше в транс.Всички почнаха да си говорят... Не бяхме единствените очудени.
-Идва само като има важни предсказания...което значи, че това е важно... -каза ни Анди.
-О стига де-каза Гери-Може да е дошла за.... Храна или да пее песнички с нас покрай лагерния огън!
Да... Ама не. Точно в този момент Рейчъл почна да говори. Около нея имаше нещо като зелена светлина и гласът и беше... Всичко друго ама не и като на 20 годишно момиче и звучеше сеедно имаше ехо. Лампите в лагера почнаха да преминават а лагерния огън полудяваше. А това което каза беше най странно :
Стари герои срещу приятел стар ще се изправят по пътя славен те ще продължат.
Нови трима ще ги заменят и могъщия ще победят.
Чрез стрела, огън и мечти борбата ще продължи, но какво ако съдбата се промени?
От спомени приковано е морето, пътя то ще провали.
На запад всичко ще започне с неочаквани съдби.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Светлината в лагера угасна. Огъня стана пак нормален, а момичето щеше да припадне, но я хванаха.
Всички седяха и мълчаха.
Фин и Даниел ни спогледаха...
Та това са само няколко думички... В които нямаше грам логика... Какво може да направят?
-Мисля, че сега е времето да кажем на Хирон-каза Фин, който не разбрах кога е дошъл и се запътихме към Хирон.
Той говореше нещо със Рейчъл.
-Хирон! -прекъснаха го Даниел и Фин.
-Не сега момчета...
-Но важно е! -почна вече да се изнервя Гери.
-Едва ли е толкова важно. В момента трябва да мислим! -каза Хирон, който не му пукаше особено.
-Но...
-Не сега казах!
-Виктор е изчезнал! И трябва да го спасим! -изкрещях аз, защото вече не издържах.
Той спря да говори. Рейчъл ни гледаше странно, а Хирон само каза:
-Последвайте ме.
Окей.... Толкова се притесняват за всичко, а той каза само това... Още повече се изнервих. Отидохме в Голямата къща и бяхме във някакъв кабинет. Май беше на Дионис не съм много сигурна.
-Какво е станало с Виктор?-най-сетне попита Хирон.
-Изчезнал е.-почна да разправя Гери. И мислим, че знаем кой е и имаме план как...
-Не-каза Дионис, който седеше зад нас-Няма да отидете на този подвиг!Нито вие нито Фин и Даниел.
-Но ако се случи нещо... -попита Даниел.
-Господин Денис Хендрингтън!
-Даниел Хендерсън-поправи го Даниел.
-Същото! И ти и приятеля ти много добре знаете какво стана миналия път. По добре да изгубим един сатир отколкото трима новака.
-Но ние знаем какво да правим! -почна Гери да спори.
-Ти не знаеш нищичко Джени!
-Гери -_-
-Същото е! Както и да е-продължи Дионис и седна на стола си-Никой няма да ходи никъде! Точка по въпроса.
-А предсказанието?!? -попита го Криси. Мислех си, че поне това ще го накара да размисли... Ама бях в грешка.
-Предсказанието може да не е за тази година, може да е за след 20 години или 100,а и едва ли е за вас!
Всички замлъкнахме и Хирон ни помоли да излезем от стаята.
-Знаете, че не мога да направя нищо деца!-опита се да ни обясни Хирон.
-Окей, но и ти не искаш да се случи нещо на Виктор нали! Пусни ни да отидем на подвига! -опитах се да го моля аз.
-Не мога. А и ви трябват месеци подготовки. Единственото, което може да направим е да чакаме Виктор да се върне.
Като каза това имам чувството, че всичките изгубихме надежда...
-Какво сега? -попита Гери.
-Нищо. -каза Даниел и се запъти към хижата си.
-Чакай, чакай  не можеш просто да си тръгнеш! Трябва да измислим план! -почнах да крещя аз.
-Какъв план след като не можем да отидем на този подвиг. А и ако отидем без никой да знае какво?
-Прав е... -каза Фин колкото и да си личеше, че неиска да го казва-Нямаме подготовка и най много....
-Какво? -попита Гери.
-Да умрем-извика Даниел и вече наистина си тръгна.
-Не можем да оставим всичко така! Наистина ли просто ще тръгнете... Анди... Ти какво мислиш?
-До някъде са прави... Може да загинем...нямам предвид...
-Да разбирам!-вече се ядосах аз-Искате да забравим всичко така ли?Откажете се щом искате! Но аз ще отида, защото искам да спася приятел! Може да не знам цялата история но, ще се оправя и сама!
Тръгнах надолу към хижата без да се замислям какви простотии казах току що. Писна ми от всичко и всички. Влязох в хижата и просто седнах до леглото ми. Наистина нямаше какво да правя... Не можех да тръгна сама... Наистина не съм подготовена.Те бяха прави. Не можехме да направим нищо...
-Всъщност може-каза някой в стаята, която беше празна.
-Какво? Кой каза това? -попитах аз, но не получих отговор.
-Трябва да отидете да спасите приятеля си!
-Кой си ти?
-Отидете!  Трябва да го спасите!
-Кой по дяволите говори!
Нямаше никой в стаята.Дали не полудявах!
-Отидете и го спасете! Отидете и го спасете!
Някой отвори вратата и като чели човека изчезна.
-Никол? -попита Гери.
-Да! -казах аз и се опитах да не мисля за станалото.
-Хайде ела трябва да се подготвяме!
-За какво?
-Обсъдихме го... И решихме.  отиваме да спасим Виктор!