Историята На Нови Полубогове

4.Обясненията

Криси

Представете си, че си учите и по едно време идват някакви демони,които после биват убивани от някакъв син на бог и се окажете и , че вие сте полубогове и просто отлетите нанякъде с някаква летяща колесница.
Просто не е ли прекрасно всичко това да се случи наведнъж!?
Ами не... Не е.
След станалото отидохме на двора на училището и там видяхме огромна блестяща колесница, която си седеше там с летящите кончета и всички просто я подминаваха.Не знам как досега не и бяха написали акт за нарушение, но не знам дали изобщо важи за древногръцки колесници. Може би защото не се срещат всеки ден в  Ню Йорк.
-Е качвате ли се? - каза Даниел, а ние просто седяхме като статуи, запнале колесницата не знаейки какво да правим.
-Хайде де! Да не се бавим! - каза Виктор и ни задърпа на там.
-Чакай чакай чакай. Очаквате от нас да се качим във.... Превозното средство на някакъв непознат и приятеля ни който се оказа коза и то дори не знаем къде отиваме! - каза Никол, която никога не сме я виждали така досега.
-Нали ви казахме! Отиваме в лагера! Там ще сте на безопасност.
-Няма да ходя в никакъв лагер! -каза Никол клатеййки глава и преди да се осети Даниел беше дошъл до нея и я беше вдигнал влачейки я до колесницата.
-Може би няма да е толкова зле. - каза Гери и ме погледа.
-Не знам. Едва ли. Винаги сме си мечтали за приключение. Колко зле може да е? - казах аз и се усмихмах при което с Гери тръгнахме и се качихме при Никол отзад.
Даниел беше човека който водеше пегасите и управляваше колесницата и в момента в който наистина полетяхме мисля, че всичките ни съмнения дали беше реалност или не изчезнаха.
По едно време си мислех, че това е още един от странните ми сънища, но този път не. Всичко си беше реално!
-Е никой ли няма въпроси? -попита Даниел от нищото.
-О повярвай ми... МНОГО СА! -каза ядосано Никол, която се държеше доста гадно с него, а той все пак ни помогна.
-Не се ядосвай така... -почна да я успокоява Даниел-прекалено си красива за да се ядосваш толкова!
Никол почервеня като домат а с Гери само се спогледнахме и почнахме да се хилим.
-Млъкнете... -прошепна ни Никол така, че да не я чуе никой друг.
-Окей все тая...-почна да говори Гери-Ъммм мисля, че един от първите въпроси ,които трябва да питам е какъв е този лагер по дяволите!
-Лагера на нечистокръвните-каза ни Виктор и явно беше доволен да яде едно от кенчетата от енергийни на Гери.
-Лагера на какво? -попита Никол.
-Лагера на нечистокръвните-повтори Даниел-Там където живеят децата на боговете ,за да не ги намерят или по гадното-убият чудовищата.
-А защо по дяволите отиваме там?
-Защото сте полубогове! Нали вече ви казах!-каза ядосан Виктор от факта, че не сме го слушали.
-Вярно... -замлъкна Никол-а знаете ли на кой бог сме деца?
-Не още! Чакаме да ви признаят!
-Да ни признаят... Онова нещо, където боговете показват своя знак върху главата на децата си, за да се знае, че са им деца или нещо подобно? -каза Никол, но честно казано това и го бяхме казали с Гери.
- Да не се откажеш дете на Атина?Доста знаеш. -каза Даниел, който според мен правеше жалки опити за да флиртува с Никол.
Никол пак стана на домат, но този път не ни обърна внимание, че се хилим.
-Все пак за каква карта стана дума? -попита Гери и мисля, че това беше един от най-уместните въпроси.
-Други въпроси не приемаме.-отклони темата Даниел-Всичко друго ще ви бъде обяснено в лагера!
Тогава аз се замислих за едно нещо и се по чудих какво имате впредвид онези дактили, като казаха на Виктор за някакви"изгубени двама".
-Ъммм... Само последен въпрос... Какво имаха впредвид дактилите, като каза"изгубените двама"?
-Всички замлъкнаха. Включително Виктор и Даниел.
Направиха се, че не ме чуват и никой не искаше да попита пак Почувствах се неловко, но реших, че явно не е моя работа да си връ носа, където не трябва.
-Добре а родителите ни знаят ли къде отиваме.- попита Гери и поне този път отговориха.
-Да! Повечето родители са уведомени или знаят, че децата са им полубогове. Те решават дали да им кажат или да изчакат момента в който децата ще са одведени в лагера и ще научат сами. Някои не знаят или просто не знаят кой е божествения родител.
Това имаше малко повече смисъл сега. Особено като знам как майка ми не ми казваше кой е баща ми и явно това имаше предвид с онази бележка 'ако се случи нещо странно'. След това не питахме много въпроси, а просто мълчахме.
Минавахме с колесницата над целия Ню Йорк. Беше красиво да гледаш нещата от високо и някак си успокояващо. Мислите ми бяха много объркани но се радвах, че не съм сама във всичко това.
Нямаше да задавам повече въпроси затова се наслаждавах на прекрасната гледка която се виждаше. Небето беше прекрасно синьо и се чувствах сеедно може да пипнем облаците, а отдолу се виждаше морето и зеленината до него. Всичко беше прекалено красиво.
След около трийсет минути път си мислех, че сме на другия край на Ню Йорк а се оказа, че сме стигнали до Лонг Айланд.
-И ето ни пристигнахме! -каза Даниел ,а ние се огледаме.
-Да кравиво е! - каза Гери със сарказам гледайки едно чисто поле. Тук няма нищо.- каза тя и погледна Даниел ядосано.
-Скоро би трябвало да го видите. -каза Даниел и точно тогава в далечината видяхме прекрасна мраморна плоча. Беше нещо като порта и беше като старогръцките руини.Минахме през  портата, на която пишеше "CAMP HALF-BLOOD"и Даниел ни обясни, че няма за какво да се притесняваме и, че това го виждат само полубоговете и е невидимо за простосмъртните.
Беше толкова красиво и прекрасно. Дори не мисля, че има начин по който може да опишем самата естетика на всичко.
Веднага след като преминахме през портата видяхме лагера и почнахме да се радваме, но на мен не ми беше до това.Това беше същия лагер като от съня ми... Различни по вид хижи, Голяма бяла къща,Всичко от съня ми съвпадаше и не знаех какво трябва да чувствам във момента.
-Криси добре ли си? -попита ме Гери.
-Ъм... Да да добре съм... Защо?
-Мязаш на полу-умрял призрак.Сигурна ли си, че няма нещо?
-Не не! Всичко е точно. Супер съм. Просто знаеш ъм..въздуха тук не ти ли се струва малко не знам...разреден?
-Криси не се намираме на върх Еверест. Успокой се малко! Може да е странно знам! Но нали сме заедно, а и винаги сме искали приключение! -каза Гери и донякъде може да се каже,че ме успокои. Но не точно. Само мъничко-. Но тя беше единственият човек, който знаеше как да оправи положението.
-Тук има стрелбище :0 !Страхотно е :0 -израдва се Никол и скоро почна да мрънка кога ще отидем там.
-Никол спокойно! Ще отидем! Но спри да се надвесваш над колесницата преди да паднеш върху покрива на някоя хижа! А като гледам не знам колко, ще са щастливи хората от хижата на Арес ако паднеш вътре... - каза Виктор и се загледа надолу.
Мисля, че на която и да е хижа да падне няма да му бъде забавно някакъв полу-идиот да падне от небето и да потроши покрива му. Още по малко ако падне върху някой като разпльокана палачинка.
- Ииии пригответе се за кацане! -предупреди ни Даниел и за щастие Никол не хвръкна от колесницата.
Кацнахме доста по рязко и с малко турболенция без никой да ни предупреди за жалост (малко оплаквания от пилота) и веднага след това до колесницата дотича някакво момче.
-Виж Лукас! Обещах ти да върна колесницата жива и здрава! Изпълних си думата! - каза Даниел с мазна усмивка подавайки на един от пегасите ябълка.
-Браво, но следващия път да си намериш друго превозно средство! На хижата на Аполон им писна да ти дават назаем колесници! -каза момчето леко ядосано.
-Нали поне пегасите са добре! -почна да му крещи Даниел докато другия придърпа колесницата нанякъде- И колелата са добре! И е цяла... И не е опожарена.... И.. Добре не ме чуваш вече...
-Е добре дошли в Лагера на Нечистокръвните! От днес това е вашия нов дом! -каза Виктор доста ентусиазирано и Даниел се подпрян на него.
-Сега какво по точно трябва да правим тук? И като цяло някой ще ни обясни ли по точно нещата?
-Не се притеснявайте за това-чу се глас някъде зад нас. Обърнахме се и видяхме наполовин човек, наполовина кон или по точно -кентавър. Беше доста голям и висок. На практика е кон затова няма как да не е.
-О... Ъм...Здравей Хирон! -поздрави го Виктор леко уплашен.
-Здравей Виктилияне!Радвам се, че си успял да ги намериш и да ги доведеш живи и здрави!
-Виктилиян?- каза Гери и леко се засмя.
-Това е гръцкото му име. - прошепна ни тихо Даниел, но ние продължихме да се подхилкваме, защото... Ами защото звучеше дебилно.
-Да и аз се радвам за това.- каза Виктор и ни погледна злобно , но така и не разбрах щастлив ли беше от факта, че сме живи или не. - Но разбира се Даниел помогна най- много. -довърши той и Хирон се обърна към Даниел.
-Благодаря ти, Даниел. Не съм се и съмнявал в теб, че ще помогнеш. Сега ако обичаш остави ни да разясним нещата на новодошлите полубогове. -каза Хирон доста официално, след което Даниел кимна, погледна ни и се запъти нанякъде из лагера.
- Е както сигурно вече знаете  вие сте полубогове!И това е една много трудна и отговорна задача,за деца на вашите години. - каза той и се приближи към нас да ни обвснява-,но точно затова сте в лагера!Тук ще научите повечето неща които ще са ви полезни за вбъдеще. И няма за какво да се притеснявате. Тук в лагера ще ви научим на всичко постепенно. Ще свикнете с този начин на живот и след няколко месеца няма да ви прави впечатление. Сигурен съм, че не ви е лесно, но тук в лагера няма от какво да се притеснявате.
А става ли въпрос за родителите ви. Спокойно повечето от тях за уведомени, че сте в лагера и повечето от тях знаят, че сте полубогове. Затова и това не трябва да го мислите.
-А сега ще чакаме да ни признаят, нали? -попита Гери, малко прекъсвайки го, но изглеждаше сеедно той това щеше да каже.
-Точно а дотогава ще отседнете в хижата на Аполон,понеже няма достатъчно места в хижата на Хермес.Ще ви предоставим всичко необходимо и тук може да се чувствате като у дома си. -каза той гледайки в далечината след, което извика- А, точно на време! Анди от хижата на Аполон ще ви разведе и ще ви настани в хижата! Анди, ела да им помогнеш! - извика той при, което ние малко се осъмнихме.
-Чакайте какво,Анди? -казахме всички доста учудено. Но явно беше съвпадение..Има много хора с това име...Или не.
В този момент до нас дотича усмихнато момиче и това наистина беше Анди... Нашата изчезнала приятелка Анди.
Всички я гледахме толкова смаяно и просто замлъкнахме.
-Не сме се виждали няколко месеца!Мислих си, че поне ще ме прегърнете! -каза Анди на шега след което ние се втурнахме към нея.
-Ама ти как?Какво? Защо? Кога? Защо не ни каза! -каза Гери прегръщайки я, която още не беше сигурна дали е истинска, защото още малко и щеше да а удуши.
-Нямах право да казвам на никой иначе вие щяхте да сте първите хора на които щях да кажа! - каза тя и прегърна Никол, която също беше не по малко объркана от нас.
-Момичета...Извинете, че ви прекъсвам трогателни момент , но мисля, че ще е по -добре да отидете в хижата на Аполон и след това Анди да ви разведе из лагера-прекъсна ни Виктор и наистина беше прав.Не мисля, че щеше да е удачно да стоим още по средата на лагера и да се прегръщаме като ненормални.
-Е, Анди разведи ги и после знаеш какво да правиш. И отново... - тръгна да казва Хирон с лека пауза преди да се запъти нанакъде- Добре дошли в лагера на нечистокръвните!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Като цяло самата идея за лагер, който да ни пази от чудовища не звучеше толкова зле. Не че някога сме има ли осещанието, че ни преследват чудовища (минус днешния ден) но все пак звучеше по приятно от колкото продавача в магазина да се окаже човекояден еднорог, който си търси пикантни богове за обяд. Факт е, че още бяхме объркани и стреснати, но поне тук беше по спокойно и приятно.
Имаше лагерници и всички носеха оранжеви тениски на, които пишеше "Camp Half-Blood", като всеки от тях вършеше различно нещо и като цяло не изглеждаха притеснени. Сигурно наистина се свиква с факта, че си полубог, но сигурно щеше да отнеме време. Особено при мисълта колко набързо стана всичко. И как в момента пак се срещнахме с Анди и, че тя също е част от тази голяма бъркотия.
-Е в момента чакаме да ви признаят! Нямам търпение да разберем на кои богове сте деца-каза Анди доста радостно.
-Ти си дъщеря на Аполон, нали? -попита Никол.
-Точно така!И съм щастлива с това!Все пак съм част от децата с лечителксите способности. И има доста отговорности да лекуваш повечето хора от лагера.
-Това звучи страхотно! Значи ли, че всеки може да има способност! -попита Гери и изглеждаше доста ентусиазирана.
-Не точно всички. Но има и деца, които имат способности. Като децата на Аполон както могат да лекуват, има и някои които са добри  с лъка, има много малко деца от хижата на Хефест които могат да владеят огъня, има деца от хижата на Арес с добри бойни умения, деца от хижата на Афродита.
-И те ли имат способности? И какви по точно са? Специално гримираме и промоции на черния петък?
-Не точно -тръгна да отговаря Анди и се засмя- Но може да се каже, че доста добре умеят да контактуват с хората.
Те продължиха да си говорят, но честно казано по едно време спрях да ги слушам. Не за друго,а затова, че се  надявах наистина нищо да не се случи на този лагер. Колкото и объркващо да беше всичко може би най - объркващото нещо за мен досега беше онзи гаден и странен сън,който така и се надявах никога да не стана и поне да не е значел нищо. Дали не трябваше да кажа на някой?Или най - вероятно ще ме помислят за странна. Дори още не знам дали изобщо мястото ми  тук и дали има смисъл да мисля за всичко това. Може би това също е сън.И е просто сън с съня ми?И не е истински.Чувстваше се толкова истински колкото и един от сънищата ми с градинското джудже цветар, който се опита да ни убие.Но пък това е по истинско от всички сценарий в главата ми....
След всички конспиративни мисли и теории в главата ми осъзнах, че съм изостанала и всички други вече се доста по далеч...докато аз седя като неориантирана муха без глава до някакво дърво и то пред някаква странна хижа. Но пък забелязах, че някакво момче ме гледаше. Гледаше ме доста странно. Приличаше на депресиран тийнейджър. Сигурно беше забелязал, че съм нова ама чак пък толкова ли зле изглеждах? Можеше да мязам на клошар след всичко станало и наистина да приличах на пет годишно изгубено детенце, което не знае къде се намира, но едва ли пък е толкова зле, че да ме гледа така. Ами ако ми чете мислите- Мигни два пъти ако ме чуваш-
-Криси!Идваш ли?-извика Анди, а аз подкочих малко от неочакваното повикване.
-Идвам!- изкрещях аз и се затичах към останалите, за да ги настигна.
Не бях забелязала, колко красиви хижи бяхме видяли, или като цяло колко самия лагер беше красив като цяло.
И най накрая стигнахме до бяла хижа на която имаше огромна рисунка на слънце и изрисувани ноти. Тя изглеждаше доста весело сравнение с другите хижи и се чувстваше светлината и енергията на самата хижа.
Това беше хижата на Аполон.