Историята На Нови Полубогове

13.Изперквам

Криси

Не бях добре.
-Окей.. Обясни ми. По подробно. Как по точно Виктор изчезна!-опитваше се Гери да разбере.
-Ами бях там и той просто... Пуф! Няма го и всичко се срина!-казах аз по най-тъпия начин на света
-По точно!?!
-По добре да разкажа като се съберем всички! Имам чувството, че всичко са намесени в това!-изкрещях ядосано, защото вече полудявах.
-Всмисъл???
- Не си ли забелязала! Всеки крие нещо. Даниел, Виктор ВСИЧКИ!
-Да виждам....Дори Фин не иска да ми обясни за кой става въпрос...
-Точно!-казах аз дори да не знам кой е Фин.
Слънцето вече изгряваше.По добре от колкото да беше тъмно.
-Все тая! Нека първо отидем в лагера. Сигурно вече се притесняват!-каза Гери видимо ядосана.
Станахме от тревата и... и до там...
-Ъм... Спомняш ли си откъде дойдохме? -попитах леко притеснено аз.
-Не...
-Мъртви сме...
-Знам...
След кратко 15 минутно мислене на Гери и хрумна нещо:
-Аха! Пътят беше срещу пътеките! Ако видим къде са пътеките ще се ориантираме.
Огледахме се около нас... Но проблема беше следния:
-Ъм... Аз не виждам никакви пътеки!
-Бяха точно тук!?! Как така сега ги няма!
-Ами ето така! Изгубихме се!
Въобще не е приятно да си изгубен в гора, която има всякакви митични същества... А тук дори нямаше... Ако имаше сигурно щяха да помогнат!
-Нека приемем, че сме мъртви!
-Герииии! Винаги това ли ти е идеята?
-В повечето случаи!
-Окей... Какво ни е учила госпожата по География.-попринцип винаги съм я мразела, но сега май трябваше да се сетя на какво ме е учила-Значи след като слънцето изгрява от изток... А ние дойдохме от там,а след това завихме... Значи трябва да сме точно на Север!! -казах аз доволна от себе си мислейки, че съм направила нещо и сочейки на север.
-Права си!Въпроса е , че север е...-Гери взе ръката ми и я премести на противоположната посока-Север е на там!
-Окей... Разбрах.. Значи сме натам!
Тръгнахме на там с надеждата, че ще е на там и почнахме да викаме. Ако викахме все пак имаше по голяма вероятност някой да ни намери! Дълго обикаляхме и вече сигурно беше обяд.
-Защо те послушах! Трябваше просто да останем там!
-И да чакаме да умрем???
-Да!-каза Гери и седна на тревата-Не стига, че не оспяхме да намерим Виктор, и сигурно всичко това е било ненужно и като се върнем в лагера сигурно ще е там.. О чакай.. Ако изобщо намерим лагера!
-Стига де!Ти знаеш, че не е така!
Самата аз не си вярвах. Ами ако наистина това е било само в мозъка ми и сега като се върнем в лагера Виктор, ще е там?... Да ако изобщо успеем да се върнем...
-Няма да се откажа! Живее ми се!-изкрещях аз. Ако всичко беше измизлица, поне можех да се надявам, че някой може да ме чуе!
-Живее ми се! Аз съм един идиот, който се изгуби в гората, понеже помисли, че приятеля и е изчезнал и защо да не го търси!-изкрещях още по силно аз.
-Спри да викаш няма смисъл!-каза ми Гери.
-Не!Не ми се умира!-Затворих очи крещейки и тръгнах напред-Живее ми... -замлъкнах... Защо ли?
Блъснах се в дърво!Паднах на земята и вече нямах никакво желание да ставам. Само чух как Гери се изсмя.
-Живее ли ти се още?
-Не особено...
Вече знаех какво и е на Никол, когато каза, че я е нападали дърво...
-Ехо?Има ли някой тук? -някой викаше и беше близо до нас.
-Близо сме! -каза ми Гери. Помогна ми да стана и последвахме там откъдето се чу гласа. Затичах ме се и вече виждахме лагера.. Не ми казвай, че сме били толкова близо... Ами да бяхме. Излязнахме от гората и бяхме до амфи театъра.
-Какво по-дяволите! Били сме толкова близко! -изкрещях аз леко ядосано.
-Не очаквах да те видя да излизаш от гората? -чух гласа на... Ноа?
-Оу... Ти ли беше човека, който викаше?
-Да... А ти ли си човека, който е идиот и му се живее?
-Да тя е! -каза Гери вече ядосано. -А сега бързо да намерим Никол и останалите!
-Ъм...До скоро! -казах аз на Ноа и се затичахме към останалите.
Нямам представа колко беше часа, но съм сигурна, че се притесняваха.Не ги търсихме дълго. Всички бяха на масите до стрелбището-Никол,Анди,някакво момиче и някакво момче. Чувах как Никол се обясняваше, а другите се опитаха да я успокояват.
-Какво по дяволите ще правят в гората! Ако им стане нещо!?! Ако пострадат??? Какво ще... -тя замлъкна, видя ни.
Никол се затича към нас много бързо и ни прегърна.
-Къде по-дяволите бяхте?!? Защо бяхте в гората!Как? Защо? Кога? -не спря да ни засипва с въпроси тя.
Дойдоха и останалите.
Анди ни прегърна.
-Защо бяхте в гората! Защо не казахте на никой!
-Наистина какво правехте в гората? -каза някакво момче, което май беше този-Фин.
С Гери само се спогледахме...
-Трябва да говорим! Веднага!
-Защо какво е станало?
-Виктор... Той изчезна...
-Моля???Как така? -попита Анди.
-По добре да отидем някъде.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Отидохме във хижата на Хефест. Слезнахме в една от подземните стаи, която май беше нещо като стая за почивка. Имаше диван,маса и столове и хладилник.... Но това не е важното. Събрахме се всички.
-Ок сега обяснете какво по-точно стана???
-Всичко почна от това как Виктор тръгна към гората и ние го последвахме.След това стигнахме в гората имаше две пътеки, Криси дръгна по едната, а аз по другата.
Фин и Анди се спогледаха. Те знаеха нещо.
-И какво стана там? -попита Анди с треперещ глас. Наистина знаеше нещо.
-При мен нищо-каза Гери. Стигнах просто до една задънена улица. Буквално.После чух как Криси вика, и после тя ми каза, че Виктор е изчезнал.Нататък е тя.
Не исках да разказвам много...
-Аз... Стигнах до една пещера.
Като го казах. Вече Фин и Анди тотално бяха пребледняли.
-После?-попитаха ме те.
-После... Пещерата беше голяма. Имаше много големи скали. Можеше да се покатериш на тях.
-Подробности от някои от скалите?
-Не освен, че на едната...
-Имаше издълбано "7"-казаха Анди и Фин в един глас.
Стреснах се.
-Откъде знаете?
-Не е важно.. Продължавай...
-Тръгнах да си тръгвам, защото мислех, че няма да намеря нищо, но тогава чух как някой вика.
Обърнах се и видях как Виктор спореше с някакво момче. Караха се. Момчета щеше да падне от ръба. Тогава видях как Виктор просто.. Изчезна!
Всички замлъкнаха.
-Някой ще каже ли нещо? -попита Гери.
-Чуйте дълго е за обяснения! -каза Фин.-А и Виктор не е изчезнал наистина!
-Как така? -попита Никол.
-Всичко е било... Така да се каже измама! В гората няма пещера!
-Тогава как я видях. И откъде сте сигурни,че Виктор не е изчезнал?
-Все още нямаш доказателства нали?
Замлъкнах...
-Нямам...
Точно в този момент Даниел влезе в стаята.
-Фин! Върнал се е! Взел е Виктор!-изкрещя Даниел, който не очакваше да сме там.
Знаех си и, че той знае нещо!
-Какво?Кой?!? -изкрещя Никол.
-Някой да обясни какво се случва!-изкрещя Гери.
Анди въздуха притеснено.
-Момичета... Трябва да ви обясним нещо...