Историята На Нови Полубогове

34.Завръщане

Криси

Минаха две седмици след завръщането ни в лагера. Нямаше какво друго да правим освен да приемем всичко което се беше случило, колкото и тежко да беше. Докато се връщахме към лагера беше най гадното време от всички, но след като при стигнахме в лагера се чувствахме по спокойно. Вече ги нямаше онези милиони въпроси които бяха в началото, а бяха останали само малко части от пъзела, за които не искахме да знаем, чак толкова. Хирон и Дионис бяха доста очудени като ни видяха но знаеха за всичко което се беше случило. Знаеха още от началото, всеки знаеше, но както беше казал онзи откачения... Няма как да спрем съдбата и сигурно беше прав. След като се върнахме Фин просто не излизаше от хижата на Хефест и ние не го притеснявахме. С хората от хижата на Хермес бяхме организирали малко тържество в знак на почит към Даниел. А Никол най сетне беше решила, че ще става ловджийка. Разбира се не можехме да я спрем, затова просто я оставихме да прави каквото сама реши. Анди най сетне реши да говори с Анна и с останалите от хижата се разбраха тя да оглави самата хижа. Виктор.... Си беше Виктор. Седеше и си свиреше на флейтата и вършеше своите задължения. Аз и Гери доста от нещата ги правехме заедно и просто се разсейвахме от случилите се неща. Гери беше малко сърдита, че Дионис откри запасите и от енергийни но ние вече мислехме революционни планове как да ги откраднем. Най важното беше... Че искахме Даниел да се гордее с нас, затова имахме една малка идея.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Вече ставаше късно а ние чакахме Никол, Анди и Виктор при фонтана.
-Най-сетне дойдохте! Къде се забавихте! - каза Гери и гушна всеки един от тях.
-Извинявай! Имахме работа в хижата. - отговори Анди, а Никол просто се беше за гледала в нищото както винаги.
-Някой говори ли с Фин? - попита Виктор, а ние кимнахме.
-Дап. Само, че не знаем дали ще дойде...
-Той ако реши ще дойде. Та къде го организираме.
В този момент почнахме да мислим, а аз най сетне се сетих.
-Знам перфектното място- казах аз при което всички се запътихме натам.
Отидохме на брега до лагера. Там трябваше да сме заедно и да изпълним обещанието си към Даниел. Да направим нови спомени и най важното... Да се отпуснем и да бъдем щастливи.
Запалихме огън, ядохме маршмелоу и разбира се пуснахме музика на която по едно време пак се правихме на рок звезди(няма как без това), и най накрая си разказвахме дебилни истории.
-И знаете ли кое беше най дебилното! Че чак накрая успях да я фрасна с пастичката! - казах аз, а останалите просто се засмаха от тъпанарщината.
-Чакай, ти наистина ли я замери с пастичка? Защо с пастичка? -попита Виктор объркан или се отчайваше за пастичката.
-Ами да! Не знаеш ли за колко прекрасно оръжие става! Мога да убия човек с нея!
-То на миньон като теб такова оръжие ти трябва. -каза Гери с мазната усмивка и изчака да я фрасна леко по ръката. - Да и аз те обичам. Особено когато се дразниш на обидите ми.
-Ще може ли и аз да се присъединя към вас? - попита познат глас отзад и видяхме Фин.
Веднага като го видяхме се нахвърлихме да го прегръщаме,а той вече беше оплашен да не го удушим.
-И аз ви липсвах ама може ли да дишам? - каза той след което дойде и седнахме всички заедно около огъня.
-Да изпуснах нещо интересно?
-Не. Досега намеквах на Криси колко е ниска.Това е всичко.
-Не се и очудвам-каза той и леко се засмя.
-Е как решии да дойдеш? Или се трогна от думите които ти казах преди да излезна? - попита Гери.
-Всички знаем,че си казала "брАт айДе излЕз оТ тукА, че ВечЕ мЯзАш на ДепрЕсирАн плЪх а Това нИ пЛашИ".Затова не знам до колко е трогнало
-Не е вярно!... Добре де вярно е ама не казах само това...
-Просто дойдох... Нали целта е да се по забавляваме.
-Ето го и Фин който познавам! - каза Анди и Фин леко се усмихна.
Брега беше празен. Само ние бяхме там. Нямаше никой който да ни каже, че е опасно и не беше. Вечерта беше приятна и виждахме звездите и съзвездията. А глетката просто беше уникална. И обещахме, че си прекарваме добре
-ЕеееЕ, кой иска да го бутна в морето? - каза Гери след малко мълчание след което стана и грабна Никол, запътвайки се към морето След което драматично я бутна вътре... Само където падна заедно с Никол. И двете почнаха да се смеят,а след това Виктор и Анди също отидоха при тях правейки водна битка и почнаха да се целят с вода.
Не след дълго Фин също стана и изглеждаше щастлив.
-Ти идваш ли? - попита ме той а аз просто се замислих.
-Знаеш лииии... Мисля да си остана тук. Предпочитам да знам, че няма да се удавя.
-О хайде де. Ще е самотно да останеш тук.
Беше прав, трябваше да отида. Трябваше да се забавляваме.
Отидохме при останалите и почнахме да ги целим и с вода,да се смеем,да се забавляваме... И всички просто бяхме щастливи.
Правехме същите тъпанарщини, със същите хора, с нова цел... Цел да изпълним обещанието, цел да забравим тъгата, и най вече да се почувстваме добре.
Ние сме тук в момента, за да се смеем на моментите заедно,
да живеем живота си възможно най добре, без да се замисляме за миналото. Всички онези въпроси в началото бяха изчезнали, останаха ни спомените от които виждахме най доброто. А какво щеше да се случва по напред?... Не знаехме. Не искахме да знаем. Забавлявахме се, чувствахме се добре и бяхме заедно...
Каквото и да се случва в бъдещето... То можеше да почака...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~