Историята На Нови Полубогове

9.Малко падане във фонтана...

Никол

Накратко отидох до вече опожарената трапезария и видях как Гери беше припаднала на тревата,докато идваха лагерници и сатири които или се паникьосваха или се опитваха да огасят пожара. С Анди и Даниел вдигнахме Гери и я заведохме до болничното отделение в бялата къща. Даниел си тръгна, Гери се събуди, лекарката каза, че всичко е наред, не след дълго дойде и Криси, а после след като Гери се оправи и помогнахме да стигне до хижата на Хефест. Оказа се и, че нея са я признали, което беше доста добре. След като Гери влезе в хижата останахме само аз, Анди и Криси. Те почнаха да си говорят за нещо, а аз не ги слушах особено.
-Момичета!И аз съм тук! -извиках аз понеже те не ме забелязваха.
-Извинявай... Заплеснахме се. -отговори ми Криси.
-Както и да е.Е какво трябва да правим сега? -попитах аз понеже наистина не знаех.
-Има време. Може да пообиколите малко лагера и да дойдете на лагерния огън. Там се случват интересни неща.
Криси се възпротивляваше, защото май не харесва много огъня, но Анди каза, че е задължително.
-А къде ще ядем? -попитах аз, защото храната също беше важна все пак е храна.
-Ами явно няма да може в трапезарията.Така, че сигурно навън.
Стана ми гадно, че ще ядем навън, но не ме интересуваше много. Щом е храна и на Марс да отидем нямам проблеми.
-Да си отидем в хижата? -предложих аз на Анди.
Тя се съгласи, но на Криси май и стана гадно.
-Аз ще се порасходя малко. Става ли? -попита Криси, и звучеше доста зле.
Анди и позволи и се разбрахме да се чакаме на лагерния огън.
С Анди тръгнахме към хижата, но ми стана малко гадно за Криси.
-Мислиш ли, че ще я признаят скоро?-попитах аз Анди.
-Сигурно. Винаги ги признават! -отговори ми тя.
-Кое е било най късното признание?
-2 месеца...или години.
-Години?!? Как така.
-Просто така. Понякога боговете "забравят"за децата си. Сещат се чак като дойдат в лагера.
-А децата, които не са в лагера?
-Гледа се колкото повече деца да се водят в лагера. А иначе... Биват забравени или по лошото... Намирани от чудовищата... И да... След това се сещаш...
-Това звучи ужасно!
-Така е. Но не се притеснявай за това.
И не исках да мисля за това, честно казано..
Анди отвори вратата на хижата и влязохме вътре. Имаше още няколко деца вътре.
-Леглото официално вече си е твое! -каза ми Анди-Мисля, че вече си разгледала хижата.
Така беше. Като дойдохме ми беше много интересно. Разгледах цялата хижа.Изглеждаше доста весела и свежа. Багажа ми вече беше на леглото и чаках да правим нещо интересно.
-Радвам се, че ще си в тази хижа, и че си ми сестра. Няма да е толково самотно! Не, че е било, но някои деца на Аполон са... Как да кажа...
-Надути?
-Точно!Не всички. Само някои.
-Мисля, че се досещам.
-Разбрах. Даниел ми каза какво е станало на стрелбището.
-Този не може ли да мълчи?
-Неп.Свиквай с него.А и май те харесва.
-АндИиИи. иУууу. НеЕе.СПрИииИ!
-Добре де.Нищо толкова не казах -каза тя и ме погледна с мазна усмивка.
В този момент се сетих за един звяр, който трябваше да наричам сестра... И който влезе в стаята.
-Ооо... Я. Тя вече е тук-каза Анна като влезе в стаята с още няколко момичета зад нея.
-Трябва да свикваш, че вече имаме нов член в хижата -каза Анди, която май не я харесваше също.
-Млъквай и спри да се правиш на мила, защото всички знаят, че не си. Не забравяй кой е водача на хижата. -каза тя и ме погледна с мазен поглед сеедно очакваше да и се усмихна и да кажа едно"Браво".
Всички в хижата я гледаха със зъл поглед, май не я харесаха особено, но сеедно ги беше страх може би защото е "Водача" на хижата. Кой би искал водач, който сигурно може да те убие само с поглед. Аз почнах да си разопаковам нещата, опитвайки се да не обръщам внимание на момичето, което ме мразеше от дън душа. Анди май беше тъжна от думите и. На нейно място бих и ударила един шамар и нямаше да ми пука.
- Анди... Добре ли си?-попитах тихо, защото всички мълчаха в стаята. Сеедно е забранено да се говори.
-Добре съм спокойно-каза тя. Сигурна съм, че ме лъжеше.
-Е време е да разпределим задачите за тази седмица...след като имаме нов член в хижата.Ема ще чисти пода ,Джени ще чисти прозорците, Майк отговаря за прането,Анди ще подрежда бюрата с книгите, А новото момиче...
-Новото Момиче си има име -казах аз за ядливо и всички ме погледнаха учудено. -Казва се Никол.
-Добре де, добре-каза Анна гледайки ме със злобен поглед-Никол... Тя ще отговаря за чистотата на  каналите в банята.
Страхотно.... По прекрасна задача, не можа ли да ми даде? Просто уникално.... Командвана съм от една крава.
Тя каза още няколко имена и каза, че това са всички.
-Чакай, чакай... А ти? Няма ли да правиш нещо? -казах аз, защото се ядосах, че тя няма задачи.
-Разбира се, че не... Трябва да наглеждам вие какво правите.
-Водач си не,за да седиш и да бездействаш... А напротив! Да седиш и да правиш повече неща! -докато говорим всички ме зяпаха,сеедно до преди това тези хора не са знаели как да комуникират.
-Ти не знаеш какви са правилата! Не можеш да казваш на водача, какво да прави.
Вече, не знаех какво да правя.Сетих се за думите на Даниел. "Той" беше по-добър... Предполагам,че е бил водач.
-Но... "Той" е бил по добър нали?
Усмивката и падна от лицето и ме погледна още по злобно от всякога.Всички ме зяпаха.
-Нямаш право да говориш за него! Не си била тук, нямаш право! -разкрещя се тя и имам чувството, че ни чуха и извън лагера.-Нищо не знаеш! Не си била тук, когато всички страдаха!
-Анна, успокой се!-Анди се опита се да я успокои, но безуспешно.
-СПРИ! Не ми говори! Ти беше тук и знаеше! Ти си и разказала всичко нали! Но не си и казала и, че ти си виновна за това нали!
Моля... Какво... Анди... С какво е била виновна Анди?!?
Анди просто се загледа в пода след което излезе от хижата.
Прецаках нещата. Може би аз съм виновна.Не трябваше да го споменавам.Само се обърнах и видях как мазната усмивка на същия демон се появява и веднага се затичах се и тръгнах след Анди.Не ми пукаше за нищо вече, само чух как Анна крещи от вратата на хижата:
-Не се опитвай да спориш с мен никога повече!
Представях си злобната и усмивка...да беше грозна.
Но не ми пукаше особено.Анди я нямаше. Къде е избягала толкова бързо?
Тук може да пропуснем обикалянето из целия лагер, влизането в няколко хижи и недоволните хора, които ме гониха от там... И след половин часовото обикаляне на лагера спрях се да си почина при фонтана,който беше малко след началото на входа. Огледах се и там... Иии нея я нямаше.Седнах на ръба на фонтана чудейки се какво по точно направих....добре знаех какво направих, но толкова ли беше трудно да не се забърквам още първия ден с някакви гадни чудовища? Дори да не беше наистина истински чудовище. Идеше ми да се метна във фонтана и да потъна.
Но хей от една гледна точка не беше станало нещо голямо...трябва само да намеря Анди и да оправя нещата, нали?  След малко мислене и мотивация най сетне имах някаква надежда.
Станах и точно като бях най ентусиазирана и мислех да тръгна да я търся пак...в този момент някакви деца, тичайки минаха покрай мен.Аз се одръпнах назад за да не бъда смазана от тях, но в този момент... Паднах вътре във фонтана.
След като не чак толкова грациозно паданах вътре вече мотивацията умря.
-Само това ми липсваше-разкрещях се аз с опит да не се удавя от отчаяние.
-Мислех, че си дъщеря на Аполон,а не на Посейдон-чух някакъв глас зад мен, който се смее.
Изплувах от водата и погледнах... Чудесно... Беше Даниел.Наистина само той ми липсваше.
-Бързам! Окей?!?-казах ядосано аз излизайки от фонтана и опитвайки се да не цопна пак вътре.
-Като гледам май искаш да плуваш във фонтана.Не мисля, че бързаш-засмя се той.
-Наистина бързам!Виждал ли си Анди!?! -вече бях прекалено ядосана.
Май вече разбра, че не ми е до шеги.
-Дап. Видях я зад хижата на Аполон под едно дърво. Май беше разстроена.
И през цялото това време е била там... А аз обиколих лагера.
-Благодаря ти!Благодаря ти! Благодаря ти! -казах аз и се
Затичах натам без да ме интересува дали цялата съм подгизнала или не.
Стигнах и видях как Анди гледаше в една точка, замислена за нещо.
Отидох и седнах до нея.
-Извинявай...Аз съм виновна за всичката онази драма там.
-Не си и. Тя е права... Аз съм виновна за някои неща. Просто не трябваше да го правя... Ще ти обясня някой ден, обещавам!
-Не искам да ми обясняваш! Искам да си щастлива! Не тъжна!-от това май се натъжи повече... -Няма смисъл да се разстройваш за това. Обещавам, че някой ден ще фрасна един шамар на Анна и ще оправим всичко! Ти не трябва да и се връзваш на глупостите.
Анди се засмя и ми погледна. Пак изглеждаше тъжна, но с една идея по добре.
-Обещаваш ли да и фраснеш наистина шамар? -попита тя.
-Обещавам! Сега да отидем в хижата?
-Добре.Да се върнем и да се оправим(тя се оправи по-бързо от колкото очаквах)-Но само един въпрос...защо си цялата мокра?
-Дълга история.- казах аз след , което пак се засмяхме и се запътихме към хижата.
Отидохме там и добре, че там нямаше никой. Всички бяха отишли на лагерния огън. Аз се преоблякох, а Анди каза, че ще остане още малко в хижата.
Аз тръгнах мислейки, че съм закъсняла. Нямаше никой освен Криси, което беше учудващо.
-Хей! Къде е Гери?
-Нямам никаква представа. А Анди?
-Остана в хижата.
С Криси си поговорихме малко и тя почна да ми разказва колко ще е страхотно ако отидем на подвиг, за да може наистина да имаме приключение. По скоро аз почнах темата,но Криси я довърши защото...знаем,че не ме бива с гръцката митология. А Криси все пак не изглеждаше толкова ентусиазирана както попринцип. Не след дълго дойде и Гери, а след нея Анди. След като се събрахме дойде някакъв мъж на средна възраст със риза и джапанки ,аАнди ни обясни, че е бил Дионис.
-Не си го представях така...-казах аз на останалите.
Той говореше някакви неща, но аз не го слушах много. Почнахме да ядем , а аз си говорех с Анди. По едно време забелязах, че Гери и Криси почнаха да се карат. Единственото което чух е как Криси пак отива да спи.
-Поне веднъж остани и не пропускай всичко интересно!-каза Гери на Криси.
Криси се спря ,обърна се и каза на Гери:
-Тогава и ти се опитай да заспиш!
Не знам за Гери... Но знам едно...че аз заспах.