Историята На Нови Полубогове

24.Мисли и драма+джиджави кокошки

Никол

Минаха три часа от както Гери и Криси тръгнаха. Вече бях почнала да се притеснявам.Наистина всичко, което каза Фин на Гери беше доста обидно и не знам от къде всичко това му хрумна, но сега важното беше защо се бавят толкова? Почнах да си мисля за всичко това, което се случва. Дали това всичкото е истина или накрая ще се окаже един огромен сън?И защо точно ние? По забавно е от обикновения живот, по интересно е, но няма да е същото. Просто една голяма промяна.
-За какво мислиш?-седна Даниел до мен и се зачудих дали да му кажа.
-Нищо, просто кога ще се върнат момичетата.
-С Анди се опитахме да ги потърсим... Не намерихме нищо, но съм сигурен, че ще се върнат.
-Дали?
-Няма къде да отидат. Все някога ще се намерим.
-Това не ме успокоява много.
-Имаме късмета на полубогове. Не е кой знае какво, но е казано, че винаги сме на точното място по точното време, което значи, че сигурно до сутринта ще се върнат. Ако не би трябвало да получим поне малка помощ от боговете -каза той и се усмихна. Не знам кога стана толкова оптимистичен, но все пак знаеше повече от мен и двете ми умиращи мозъчни клетки.
-Мисля, че Гери се обиди от всичко, което Фин и каза...-казах аз и даже на мен ми стана гадно. С Гери се познаваме отдавна. Колкото и да се шегува с тези неща не мисля и, че на нея и е лесно като разбра, че сме полубогове.
-Сигурно. Честно през тези три години не съм го виждал така. Но просто всички имаме спомени от тази гора... Едва ли му е приятно.
-Може ли най-сетне да ми обясниш по точно всичко?
-.... Знаеш, че преди две години ви казахме, че бяхме на подвиг.Тогава бяхме тръгнали аз, Фин, Виктор и още трима с които трябваше да го спрем. Бяхме минали през тази гора и тук го срещнахме.Илюзионистта ако мога така да го нарека ни чакаше тук и Фин беше на сто процента сигурен, че ще може да го спре и, че пак всичко ще е като преди, но той просто не го послуша след което... Уби човек от хижата на Аполон. Този за който стана въпрос на стрелбището... И после другия който беше дошъл да ни помогне се оказа на негова странна. Фин беше доста объркан и ядосан заради всичко. Имаше много смесени емоции, защото всички бяхме много близки. Колкото и да казваше, че се е променило и че вече не му пука... Все още си спомня всичко това.
-Значи с илюзионистта сте били приятели?
-Доста близки.Двамата бяхме нещо като най-добри приятели. И заедно с Фин бяхме Великото трио на лагера.Заедно пристигнахме в лагера. Беше му гадно, че повечето не признават Хеката. Все пак е син на Хеката. После почна да се променя. Почна да крие неща от нас. Криеше се в хижата и не излизаше месеци. Сеедно нещо му беше промило мозъка. И накрая изчезна. След три месеца вече се бяхме отказали да го търсим. Но след това се върна и се беше опитал да унищожи лагера. Напълно беше забравил за нас.
-После какво стана?
-Не успя да ни унищожи. Покри се. Затова ни пратиха на подвига.И вече знаеш останалата част.
-Други не го ли търсиха?
-Доста време го търсеха. Боговете не го приемаха на сериозно и затова оставиха сами да се оправяме. По едно време беше станал един от най издирваните полубогове. Филип Браун. Търсеха го. Накрая приехме, че е умрял. И сега може би пак се е завърнал.
-Значи той е отвлякъл Виктор.
-Най вероятно. В добрия случай ще го е отвлякъл някой циклоп.
-Това пък как е по добър случай? -засмях се аз.
-Добре де с една идея по добър!... Все пак говорих с Фин и каза, че ще се извини на Гери.Така, че ще е добре ако се върнат в близкото бъдеще.
В този момент няколко дървета в далечината паднаха и се сгромолясаха.Чуваха се някакви звуци и нещо се приближаваше...
-Ехм... Това нормално ли е да се случва-?
-Мисля,че не-каза Даниел при което извади меча си.
-добРе дЕ зАщО трЯбва да пРибЪрзВамЕ с оРъжИятА.. . ъмммМ ...можЕ ВятъРА да гИ е бУтнАл?-и осъзнах каква глупост казах.
-ВЯТЪРА И ГРАВИТАЦИЯТА НЕ РАБОТЯТ ТАКА!
-ЗНАМ! -казах при което взех лъка си понеже нямах друг избор.
Не след дълго в далечината видяхме няколко... Птици? Не бяха обикновени птици де...Имаха бронзови пера и златни клюнове.
-Ама това са...птички? - казах аз и погледнах към Даниел.
-Не са просто птички! Това са стимфалски птици!В митовете Херкулес се е бил с тях по заповед на Евристей... Едва ги е убил. Те са прекалено бързи в полета си. Няма да може да се справим с тях.
-Супер! Можеше да не ми го казваш! Сега поне ще съм спокойна, защото знам че щЕ УмРеМ!
-Няма... Ако успеем да им махнем перата.
-Да не ги готвим след това, че ще им махаме перата!?
-Това им е уязвимото място. Ако перата им паднат ще може да ги убием по лесно. Имам план. Просто ще трябв- и в този момент едно от тези ужасни хвърчащи същества спусна рязко с опит да ни фрасне и да умрем. Но то като цяло това им е целта, не мога да ги виня.
- По полека бе бойния хвърчикоптер! Тук мислим план!
Май с тези думи разгневих неговите другарчета и те всичките се прецелиха към нас.
-Никол пази сЕ!-каза Даниел и залегнахме на земята, докато те крещяха като побеснели врани и летяха около нас. -Аз ще се опитам да им махна някак си перата с меча, а ти през това време ме покривай ,после ще ги стреляш.- след като каза това той замахна с меча и успя да махне проскубаната перушина на няколко от тези надути кокошки... колкото и джиджави да им бяха бронзовите пера.
-Никол, почвай да ги стреляш!
Взех си лъка, прицелих се и *бУм* минус една кокошка. През това време Даниел се опитваше да махне перата и на останалите. *бУм*мИнус ощЕ еднА кокошкА, *бУм*минус ощЕ еднА! И *бУм... * нямах повече стрели....
-Ъм имаме технически проблем...
-Какво значи това! -каза Даниел докато се опитваше да хване останалите.
-Нямам повече стрели...
-МОЛЯ!?- каза той и в този момент беше франсат от дружелюбните птички и просто падна...
-ДанИеЛ!-изкрещях аз и отидохох при него. Проблема беше, че точно в този момент, същата гадина се прицели към мен и осъзнах , че това е края... Ще умрем от стадо джиджави,ядосани кокошки.
В този момент покрай нас мина една стрела, която прониза птицата и заедно с нея се заби в дървото до нас. Обърнахме се и от гората видяхме около 13 момичета, на възраст между 13 и 17,които държаха лъкове и бяха много добре оборудвани. Едната от тях беше изстреляла стрелата, която ни спаси. Те се разделиха и почнаха да стрелят по птиците. След нямаше и две минути на пода бяха останали само перата,а всички птици бяха мъртви.
С Даниел просто седяхме и гледахме какво се случва и не можехме де проумеем как така още сме живи.Изпрвихме се и едно от момичетата дойде при нас, докато другите оглеждаха дали има още живи птици. Момичето беше красиво и май беше най голямата от всички .
-Добре ли сте? -попита тя, а ние само се спогледахме.
-Мисля, че да... Ъм ние благодарим за помощта ви! -казах аз опитвайки се да звуча мило.
-Няма за какво да благодариш. Ние се радваме, че успяхме да дойдем на време и да помогнем, а и все пак това е работата на ловджийките!
:0
-Не успяхме да намерим Криси и Гери! Не знам какво ще правим сега- изкрещя Фин идвайки с Анди от гората, но осъзна че не сме сами... - Изпуснахме ли нещо?...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички бяхме седнали около огъня и разбира се разпитвахме ловджийките или по точно... водача им.
-ЗначИиии... Ти си Талия Грейс! Дъщерята на Зевс! -каза Фин, който явно доста се вълнуваше от тази среща.
-Доколкото знам съм аз... И дап...до колкото знам съм дъщеря на Зевс.
-имАм ВъпРосИ! Какво е да си дъщеря на Зевс? А яко ли е да си ловджийка? А щом не можете да се влюбвате в момчета, казано ли е, че не може да се влюбвате в момиче-
-ФИН спРи с ТезИ въпРосИ! - каза му Даниел и той тъжно замлъкна.
-Извинявай за тъпите въпроси от негова страна... И пак благодарим за това,че ни помогнахте.
-Не е проблем. Отдавна не сме се били с такива неща затова беше забавно.Но мисля че и без нас щяхте да се справите-каза Талия и погледна към Никол.
-Аз ъм... Мисля, че нямаше да се справим толкова бързо колкото вие успяхте! Все пак вие сте много добри с лъковете и с тези неща...
-И ти не си зле с лъка Никол, даже си по добра от повечето деца на Аполон. Но като гледам май не ти стигнаха стрелите.Сигурна съм, че ако имаше повече стрели щеше да се справиш с тях дори и без ние да се намесваме. На теб какво ти е мнението за ловджийките?
-Ами...възхищавам се на смелостта и уменията ви. И като цяло на всичко.- отговорих аз, но чесно казано нямах никаква идея какво да кажа.
-А би ли искала да станеш част от ловджийките?
Този въпрос просто ме вцепени.
Всички ме зяпнаха а аз не знаех какво да отговоря...разбира се че бих искала, но не мисля че съм готова за всичко това. А и трябва да се откажа от повечето неща за да може да съм част от тях...не бих искала да оставям приятелите си.
-Аз...не съм сигурна... Това е доста странен въпрос, просто така от нищото?
-Ти си смела дъщеря на Аполон. Бихме се радвали да станеш част от нас. Но го обмисли. Даваме ти тази оферта като опция, но ако искаш ще трябва да спазваш правилата. Ще бъдеш безмъртна, ще помагаш на Артемида, но няма да можеш да се влюбваш . Но това не е най- важното. Ще кажа на Артемида, а ти винаги можеш да вземеш това решение.
Всички просто замлъкнахме, а аз почнах да мисля на всички казано.
-Талия, ще е добре да тръгваме-каза една от ловджийките и Талия кимна в съгласие.
-Проведохме хубав разговор. Надявам се да се видим пак Никол. И дано намерите приятелите си.
-Ама въпросите миии-каза Фин тъжно,но още преди да се осетим те вече бяха изчезнали.
Вече беше късно. Криси и Гери още ги нямаше а аз още мислех над всичко. Фин и Анди бяха заспали,и всичко наоколо беше спокойно, разбира се освен мислите ми какво да правя с живота си.
-Не мислиш да ставаш ловджийка, нали? -каза Даниел който седна до мен. Явно и него го интересуваше.
-Не знам още.
-Значи все пак искаш?
-Какви са тези въпроси?Не знам дали искам.
-Но мислиш за това, нали?
-Има ли значение? Сега важното е след всичко това Криси и Гери да се върнат.Няма ги вече дванайсет часа... Може да е станало нещо.
-Не мисли най лошото. До утре ще са се върнали. Сигурен съм.
-Да се надяваме. -казах аз и просто се облегнах на дървото. Не след дълго заспах мислейки си за всичко.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-НикОоол! АндИиии! НякоЙ? -събудих се от някой който викаше в гората. Всички се събудихме.И разбира се никога не съм била по щастлива някой да ме събуди, защото това нямаше кой друг да бъде освен...
-Криси!Гери! -Каза Анди и тръгна към тях да ги прегръща, като ги видя че идват.
-ОжИвяхмЕ! -каза Гери, която сама май не вярваше на думите си.
-хА! Казах ли ти, че сме на север! -каза Криси.
-Това беше запад-
-СъщОтО е!
-Идиоти такива! Никога повече не тръгвайте нанякъде сами и то в гората!-казах им аз и ги прегърнах.
-Къде бяхте през цялото време! -дойде Даниел и разбира се почна да ги разпитва.
-Ами дълга история... Абе накратко в гората! - каза Гери и пак изглеждаше сеедно крият нещо.
-И просто седяхте и ни търсехте?
-Ами не точно.Бяхме... В един несъществуващ лагер...
-Какво ще значи това?!?
-Ами видяхме един човек и той ни заведе в неговия ъм... Нещо като лагер. И накратко после го нямаше и мислим че помага на илизюниста и е част от армията му.
-Това значи, че можи би е бил някой от изчезналите хора от лагера. Как изглеждаше? -попита Анди.
-Спомянм си, че беше красив.-каза Гери.
-гЕрИ, тоВа нЕ помАга-сръчка я Криси.
-ТогавА тИ дАй пО точнО обЯснЕниЕ!
-Оф... Ами не можем да го опишем! Но си спомняме,че се казваше... Ъм... Филип! Филип Браун! Или нещо подобно.
При това всички просто млъкнахме и се спогледахме.
-Какво? Какво има? -попита Гери.
-Това е бил илюзиониста...