Историята На Нови Полубогове

6.Спор със злобна крава

Никол

Веднага след като Анди ни разведе аз отидох до стрелбището.Разбира се това беше едно от малкото неща,които ме радваха. Винаги съм била добра с лъка и винаги съм се опитвала да си сдържам нервите,за да не надупча някои със стрели,макар че имаше хора които го заслужаваха. Но се запалих по стрелянето с лък още от малка.
Като бях малка, майка ми ме водеше на уроци и казваше, че се справям много добре. Винаги е казвала, че ако баща ми може да ме види е щял да бъде горд с мен. Казвала ми е, че той е много добър стрелец ,но само това. Както и никога не спря да повтаря колко е надут. Но поне часта с лъка винаги ми е напомняла на него. Не съм го виждала от както бях на три, а от тогава не помня почти нищо.Нитп пък майки ми беше от хората които би искала да ми каже какво се е случило с него и като цяло единственото ,което правеше беше да се оплаква. Стига със семейните ми истории нека се върна на темата.
Отидох на стрелбището и вече си бях подготвила лъка, стрелите и най вече бях прекалено ентусиазирана за всичко...макар и да се притеснявах малко от всички хора там.Самото място беше много голямо и беше пълно с екипировка,различни по големина лъкове и стели и много различни хора,които се опитваха да стрелят.Нямаше свободни мишени, а не исках да питам някой да ми освободи една, че като знам социалните ми умения в говоренето най-много да зацикля по средата и да почна да задавам тъпи въпроси като "Харесваш ли кокошки?". А и всички изглеждаха доста по професионални от мен.
-Я виж кой е тук!Красивото момиче с много оплаквания-обади се някакъв глас зад мен.
Обърнах се и видях...не друг а същия надут тийнейджър,който ни беше докарал до тук-Даниел.
-Здравей...И аз се радвам да те видя... -казах аз не наистина щастлива, че го виждам.
-Е какво правиш тук? -попита ме той.
-Какво мога да правя на стрелбището за лъкове? Да танцувам латино танци?
-Защо не? Мога да те науча на някои - каза той и продължаваше с жалките си опити за флиртуване.
-Не благодаря. Мисля, че макарената ми стига.
-Но това не е латино танц.
-Звучи като такъв. А сега може ли да продължа да си живея живота без тъпи въпроси?
-Ауч. Не вярвах, че съм толкова досаден.
-Не ми казвай, че за първи път ти го намекват.
-Хмм не, но не приемам намеците на сериозно. - каза той усмихвайки ми се и взимайки един лък и стрели от кошниците с оборудване.
-Е не очаквах да те видя точно тук. Мислех, че трябва да ви разведат из лагера, а не да се мотаете някъде без да знаете къде сте.
-Първо да поясня, че вече ни разведоха из лагера и второ в моя защита, тук съм по мое желание.
И не се очудвай.Често ще ме виждаш тук!
-Накрая да не се окажеш дъщеря на Аполон,а? Доста си уверена в себе си, явно.
-Не мисля. А и какво ако съм?
-По добре не. Повечето са много надути. А ти не изглеждаш такава.Изглеждаш готин човек.
-Хммм.Ами ако наистина се окажа дъщеря на Аполон... Дали наистина ще съм надута?Анди не изглежда надута.
-Може би, но ти си различна.
Моля? В какъв смисъл има предвид? Добрия...лошия...средно добро-лошия?!?Ъгх...стига де Никол! Наистина ли се връзваш на думите му? -казах си аз на ум и дори не знаех защо още разговарям с него...или защо говорех сама на себе си.
-Е някой скоро ще освободи ли мишена? -развика се Даниел и веднага едно момче освободи едната мишена, при което той отиде и се подготви да стреля.
-Така ли ставало... -попитах го аз и леко се отчаях, че явно наистина трябва да говоря с хората да ми отстъпят...
-Да! Просто помоли някой!Не е толкова трудно.
Колко по лесно щеше да е ако имаше от онези машините с билетчетата с номера. Така поне щеше да е по лесно и щях да си чакам реда... Само където нямаше да е за да си поръчам двойни меню от МакДонълдс, а за да мога да стрелям в една мишена с опити да не пробия ръката на някой.
Но може би трябваше да действаме преди да се откажа напълно.
Отидох при едното момиче, но яяно с този мой избор... Сгреших много.
-Извинявай.Може ли малко и аз да пострелям? Знаеш... Понеже няма свободни мишени! - казах аз малко нервно с надеждата да не ме помислят за странна.
-Разбира се! -усмихна се тя и отстъпи. Това се оказа прекалено лесно. А и момичето изглеждаше мило, но повярвайте ми... Тя беше същинско зло...
Пристъпих към мишената и в този момент същото това мило момиченце ме блъсна с такава злоба, че паднах и за малко да не си счупя ръката.
-Ох! И за какво по точно беше това?!?- казах аз може би доста ядосано.
-Стига де новак. Наистина ли мислиш, че ще ти отстъпя точно тази мишена. - каза тя и почна да се смее.
-Анна!Защо пак го правиш!? -изкрещя Даниел и ми помогна да стана, а онова момиче го погледна злобно.
-Стига де скъпи! Просто си защитавам мястото.Има ли лошо в това? - каза тя и в момента, който осъзнах какво му каза ми стана лошо.
-Да!Мястото , което ти зае!-почна да се заяжда Даниел.
-Знаеш, че винаги съм била по-добра от него... Проблема беше в Аполон, който признаваше само него!
-Той никога нямаше да постъпи така. Още по малко с нови хора в лагера!
-Знаеш, че винаги съм била по добрата от него.
-Ти просто зае мястото му!?! Кое те прави по добро? Злобата ти и лицемерието? - каза Даниел преди да а погледне толкова злобно, че дори тя замлъкна. Всички започнаха да се на събират, да обсъждат и да гледат драмата, а аз бях объркана от случващото се.
След омразните погледи на Даниел, той се обърна да си тръгва и си мислех, че всичко е свършило, но онова момиче явно не можеше да остави нещата да свършат така.
-Знаеш ли какво? Вината не е моя!Твой е проблема,че заради теб и тъпите ти приятели него го няма!
Изведнъж всички замлъкнаха. Нямам идея какво ставаше, но и не исках и да питам...
Явно Даниел ме беше видял и се опита да се измъкне с мен, подавайки ми ръка да стана. Дори забравих, че бях паднала.
-Да си тръгваме Никол... -каза тихо той и ме хвана за ръката с опит да се махнем.
Той ме защити пред всички, а аз седях и гледах като варена тиква. Трябваше да направя нещо... Или поне така си мислех, че ще е най - добре.
-Чакай!-казах аз и застанах по средата на всичко. - Искам дуел със стрелба! Искам дуел!-изкрещях аз.
Всички ме погледнаха втренчено.
-Какво искаш? -попита ме със злобарски поглед момичето, което явно не очакваше това.
-Искам дуел.!Знаеш... Аз стрелям... Ти стреляш и, който уцели средата и има повече точки печели. -казах аз. -Искам да се докажа.
-И ти мислиш, че можеш да се мериш със дъщеря на Аполон... -каза тя след което явно малко премисли нещата- Е, да те видим новак!- каза тя подавайки ми лъка.
-Никол... Какво правиш? -попита ме тихо Даниел.
-Спокойно! Знам какво правя! Повярвай ми.
Не след дълго вече мишените и лъковете бяха подготвени.Всички се бяха наредили сеедно ще гледат някаква премиера на новия филм за Шрек.Явно искаха да разберат как ще се развият нещата.Може би им липсваха само пуканките,но оставаше да има и странен продавач на пуканки с опити да си продаде стоката, на заинтересованите от театъра клиенти.
Без да ги караме да чакат повече застанахме на позиции и дойде едно момче да ни обясни правилата.
-Знаете правилата. Заставате в правилна стойка, слагате стрелата в тетивото на лъка и, който уцели жълтото поле 3 пъти печели! Ясно?
-Ясно-казах ме двете в един глас.
Надявах се да успея да направя нещо, защото нямах никакви намерения да губя... Още по малко да видя мазната усмивка на тази змия до мен. Да явно се подразбира, че мразя да губя. Но не сте ме виждали докато играем Монополи. Там е по зле. Но да се върнем към стрелбата.
Тя беше първа. Стреля първи път и оцели средата. Стреля втори и оцели малко по настрани от другата стрела ,но пак се броеше за точка. Стреля трети път и пак оцели.Имаше общо 7 точки. А аз трябваше да оцеля средата точно три пъти за да спечеля...
Вече се бях отчаяла, че едва ли щях да се справя по добре, но щеше да е по добре ако спра да мисля.
-Твой ред е новак! -каза тя усмихвайки се с изкуствената и усмивка. -Късмет... Ще ти трябва.
Щеше ми се да и забия една стрела в главата!
Застанах на позиция и се опитах да се средотуча.Сетих се как това е любимото ми хоби от малка, сетих се за татко, който ще е щастлив каквото и да направя в този момент...дори и за майка ми. Дори да се проваля те щеха да са горди с мен. Затворих си очите и взех първата стрела.Поставих я на тетивото и решиг просто да стрелям.Направих същото и с другите две стрели без да се замислям особено. Осещах как вятърът и всичко около мен беше на моя страна. Аз бях стрелата,която беше по силно от всичко.По бърза и от вятъра можех да победа всичко.
Не след дълго осъзнах как всички около мен са замлъкнаха и вече не шепнеха. Не знам дали беше от притеснението но ръцете ми почнаха да треперят и изпуснах лъка. Когато си отворих очите видях как всички ме гледат зяпнало сеедно съм извънземно.Бързо погледнах към мишената и видях, че трите стрели за забити една в друга във средата. Как по дяволите съм успяла? Обърнах се и мазната усмивка на лицето на момичето я нямаше...но пък аз пък я заместих и беше мой ред да съм усмихната, само където беше по истинска усмивка от нейната. Даниел също ме гледаше смаяно и мисля и , че той не можеше де повярва много.
-Видя ли! Казах ти, че знам какво правя! -казах аз и отидох до него, за да му го намекна, но той не каза нищо.
-Не е само за това...Никол ...
Ти си дъщеря на Аполон!
-Чакай... Какво?!?
Обърках се леко аз и още повече ми заби мозъка.Погледнах над главата ми и видях някакъв сияещ знак над мен. Явно това беше знака на Аполон... Който ме беше признал за своя дъщеря.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-ЕееееЕ как се чувстваш като дъщеря на Аполон? -попита ме Даниел, който обикаляше и подксачаше около мен, като 5 годишно детенце.
-Ами не знам. Разбрах го точно преди 10 минути, затова не знам как трябва да се чувствам. -казах аз и се засмях леко- но може да се каже, че след толкова много години и объркващ ден е приятно да разбереш най сетне кой е баща ти.
-Радвам се за теб! - каза той и се усмихна. Очевидно наистина беше щастлив.
-Е, сега като съм дете на Аполон- тръгнах да казвам аз леко завъртяно- Няма да ме мразиш, че съм надута нали?
-Разбира се, че не! Та ти ме защити пред всички! - явно наистина е разбрал защо го направих.
-Не беше нещо голямо. Ти пръв се застъпи за мен. - казах аз и го фраснах леко по рамото.
Това изглеждаше толкова клиширано, като някой странен тийнейджърски любовен филм. Но не е такъв!... Нали?
Докато продължавахме да вървим се сетих се за думите на момичето. Тя каза, че заради него "той" е изчезнал. Кой е "той"?И защо не казваха толкова много неща. Не бих искала да питам , за да не го притеснявам, но може би след време щях.
-Хей! Не се ли радваш, че Анди ще ти е сестра? -попита ме той и май видя, че бях замислена.
-Да радвам се! Но като знам, че и онова момиче ще ми е сестра също... Ми става зле.
-Знам.Ужасна е!Все още ме преследва. -каза с доста ядосан глас той.
-Чакай какво? Как така преследва? Да не е от странните преследващи момичета? - казах аз и се засмях леко при мисълта как тя седи и се крие зад някое храстче пред хижата на Хермес, чакайки любимия да се покаже.
-Ами с нея... Такова... Бяхме гаджета за малко.
-ЧакАй мОлЯ? -казах аз и се засмях-С онази крава ли?
Той само се засмя още повече, но съм сигурна и, че той я мислеше за такава.
-Леле като забелязвам и опитите ти за флиртуване. Явно отчаяно си искал гадже! И още искаш.
-Хей не е мой проблема, че не искам да съм самотен! А и какво му е на флиртуването ми! Супер си е!
-Да може би ако не беше сеедно говори някакъв изтъркан образ на лошото момче като по филмите.
-Не е толкова зле!
- Да е! - казах аз и се засмях след като той направи страна физиономия от типа "сърдя ти се и не съм ти повече приятел" колкото и тъпа да изглеждаше.
Но точно тогава Анди дойде...само където не изглеждаше много щастлива.
-Анди! -поздравих я аз и тръгнах към нея за да и кажа какво се случи- Няма да повярваш какво стана!
-Да,Но преди това имаме по важна работа. - каза тя, и ме придърпа за ръката на някъде, а Даниел тръгна след нас.
-Чакай де!Какво е станало? -попита той виждайки, че Анди е леко уплашена.
-Става въпрос за Гери... Подпалила е трапезарията.
-МОЛЯ?!? -извикахме двамата в един глас.
Без да се замисляме повече се затичахме надолу по пътеката. Доста бързо забравих за всички неща и единственото което ме интересуваше сега беше дали Гери е добре.