Историята На Нови Полубогове

23.нАй ДобРия ГотвАч

Гери

Най-сетне човек, който ще ни помогне! Поне изглежда като човек, който би ни помогнал... След като разбрахме, че сме идиоти, които не могат да се оправят в гората, явно боговете са чули думите ми и ето ни сега, отиваме с непознат,към лагера му. Надявам се да не се окаже някой канибал или някое чудовище. Ама едва ли. Не изглежда като лелките във влака. Беше красив... Така де, може да ни предложи енергийни напитки!А и след всичко това дето се случи по рано, не мисля да бързам да се връщам при останалите... Макар, че Криси май не беше на това мнение де... Май не му вярваше много. То кой би вярвал на случайно срещнат човек.Така де, аз му вярвам. Но какво толкова може да се случи? Най много да подпалим гората ама какво толкова.
Криси през цялото време го гледаше подозрително, но пак не вярвам, че нещо може да стане.
-Е от къде идвате? -попита Филип докато вървяхме.
-Защо да ти казваме-тръгна да казва Криси, но аз я прекъснах.
-Един лагер. -не след дълго осъзнах какво казах и трябваше да замажа положението. -Ъм... Един готварски лагер в Ню Йорк.
-Готварски лагер?-казаха и Филип и Криси едновременно.
-Оу,ами да готварски лагер! Сещаш се! -Криси също почна да овърта-Има много тигани, продукти, всякакви ъм... Готвеници!
-Значи се интересувате от готвене?
-Че как! Искаме да ставаме помощници на Гордън Рамзи!-казах аз доста оверено.
-Супер! Това значи, че като стигнем може да ни сготвите нещо!
-Разбира се! -казах аз а Криси просто ме сръчка по ръката.
-Е, а ти какво правиш тук? -попита Криси и почна тя да задава въпроси.
-Дойдох с няколко приятели да къмпингуваме. Тук съм вече от една седмица. Мястото е доста приятно. Може би ще останем за още две седмици.
-И след това?
-Връщам се към Детройт. -каза той и после просто спря.
-Чакай, към Детройт?И ние сме натам! -казах аз и се осетих, че май не е толкова добре да издавам накъде сме тръгнали.
Той просто замълча,загледа се във пода и след малко неловко мълчание каза:
-Стигнахме!
И тогава осъзнахме, че пред нас беше този къмпинг за който говореше. Колкото и да бях сигурна ,че там нямаше нищо до преди минутка, в момента виждах едно доста добре изгшеждащо място, с около 5 палатки, запален лагерен огън със сложени около него дърва за столове и още няколко човека като всеки правеше нещо различно.
-Настанявайте се удобно! Взимайте каквото ви трябва! И не забравяйте, че може да останете колкото си искате!
С Криси просто седяхме и гледахме втренчено, и двете не вярвайки на това което стана.
-Хайде елате! -каза Филип и отидохме и седнахме до лагерния огън.
-Сигурен ли си, че не ви притесняваме така?
-Не въобще! Даже ще ни е приятно да има още хора!
След време забелязах как никой не му прави впечатление, че сме там и като цяло изглеждаха доста... Странно? Филип седеше и разказваше някакви истории как предишни години са били там и за техните преживявания.
-А... Защо мисля, че не е много удобно да сме тук... В смисъл приятелите ти малко ни отбягват...
-... Просто не са толкова общителни-каза той с една доста зловеща усмивка.
-Ще ни извиниш ли за минутка? -каза Криси, хвана ме за ръката и се отдалечихме.
-Не е ли странно?
-Кое? Това, че сме тук като цяло или че "приятелите" му изглеждат като безжизнени кокошки?
-Всичко!-малко по силно се развика Криси- Не мисля, че трябва да сме тук!
-Добре добре, странен е. Признавам. Но може да изчакаме поне до утре. Може да го питаме къде се намира реката. Мястото на което бяха останалите беше близо до реката. Няма как да не знае къде се намира. И просто ще тръгнем сутринта.
-Оф окей. Но не трябва да казваме нищо за лагера!
-Е момичета, ще бъде ли удобно ако сготвите нещо? - каза Филип който се беше промъкнал зад нас, а с Криси подскочихме. Този човек може да ни докара до инфаркт.
-Да готвим ли?-попитах аз и после се досетих-Оу.... Ами дааа. Разбира се! Само, че в момента не можем много... Защото нямаме точните продукти!
-Всъщност точно в онази колиба има хладилник. Би трябвало да има достатъчно, за да сготвите нещо нали?
-Ами супер! Йей. Отиваме да сготвим! Няма да останеш разочарован! -каза Криси и се запътихме към джиджавата колиба,която също се бе появила от нищото.
-Какво правим сега! Не можем да готвим! -развика ми се Криси.
-Спокойно де, все ще измислим да направим нещо с два, три продукта. Едва ли имат чак толкова неща.
След което влязохме, отворихме хладилника и това беше най препълнения хладилник, който бях виждала през целия ми живот.
-Ти шегуваш ли се?!? Тия хора да нямат супермаркет в тая горичка?!?
-Сега какво? Какво трябва да сготвим?!?
-Може запеканка, картофи на фурна или пълнени чушки!
-Гери.... Ние не можем да готвим наистина!!!
-Оу да, вярно...
След което замълчах и се загледах в едно пакетче с маршмелоу...
-Имам идея!

-КОЙ ИСКА ДЖИДЖАВ МАРШМЕЛОУ, ПЕЧЕН БАВНО НА ОГЪН ПО РЕЦЕПТА НА МАСТЪР ШЕФ ГЕРИ¿¿¿-развиках се аз излизайки от колибката, държейки три пакета с нещо, което можеше да замаже положението.
-Само това ли успяхте да измислите? -попита Филип гледайки ни странно.
-Не,не просто... В момента мислим, че ще е по добре да направим нещо бързо! На кой му трябват някакви манджи или бъркочи.Друг път ще можеш да опиташ от нашите кулинарни творения.-казах аз малко нервно с цел да не разбере, че лъжехме за великия готварски лагер...
Забодох няколко от джиджавите бонбони на пръчка и дадох на всеки.
-Те няма ли да искат? -попитах Филип и посочих приятелите му. Всеки правеше нещо различно. Единия ловеше риба от три часа. Други двама играха на карти от три часа и все още ми беше любопитно дали ако им предложа да играем на белот, ще приемат.
-Няма да искат. Днес ядоха достатъчно. -каза той и надвеси пръчката над огъня.
Колкото и подозрителна да беше тази ситуация той пак започна да ни задава въпроси.
-Къде по точно се намира вашия лагер?
-Ами... Малко е забутан... Намира се малко по далече от Ню Йорк в една... Горичка-каза Криси не много сигурна.
-Звучи интересно... А знаете ли за други лагери? -попита той след което с Криси се спогледахме. Сеедно искаше да разбере нещо.
-Ами.. Не не се интересувамв чак толкова...
-Хмм... Аз чух много хубави неща за лагер в Лонг Айланд. Може да го знаете.
Как по дяволите знае???
-Не знаехме, че има лагер там... Малко ще е странно да има... -каза Криси, която вече звучеше много притеснена.
-Казват, че бил лагер за специални деца. Не е ли така? -вече почваше да звучи много по странно и зловещо.
След като зададе този въпрос... Криси просто... Заспа?
Разбирам, че е дете на Хипнос, но защо точно сега...?
Загледах се във Филип, и по едно време видях, че на ръката си има същия знак, които имаше и Хари и другото момче което видяхме, но този на Филип беше много по голям... Как не го бях видяла...
И тогава се замислих...
-Чакай малко... Ти не си ли...?
-Стига толкова въпроси. Мисля, че ви трябва почивка. -каза той след което просто заспах.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Умряхме ли?
Колкото и да ми се щеше след всичко това просто да заспя завинаги, точно след като си помислих това един тъпак ме събуди:
-ГЕРИИИ! СтАваЙ! -разкрещя се Криси и аз се събудих.
-Какво стана...? Умряхме ли?
-За щастие не!
-За щастие? Какво му е щастието? -попитах аз и осъзнах колко депресираното звучах.
-Какво стана снощи!
-Мислиш ли, че помня?! Веднага като заспа ти, 5 минути по късно заспах аз. И къде е-
И после осъзнах, че целия лагер беше изчезнал.
-Какво по дяволите? Къде е всичко?
-И аз това се питам! Какво си спомняш последно.
-Как Филип е тъпак който ни излъга.
-По точно?
-Как видях, че има същия символ на ръката, като останалите които видяхме.
-Моля?!?!? Сигунро затова е знаел за лагера..
-Сигурно. Но по важното е защо всичко изчезна.
След, което просто се замислихме и накрая се сетих.
-Пак е било илюзия...