Историята На Нови Полубогове

30.Изгубената карта

Никол

Идеята със заобикалянето на езерото не беше чак толкова лоша. Донякъде беше добре, че нещата се развиха така. Докато заобикаляхме,успяхме да поговорим малко за Хермес и Даниел. Беше ми ясно, че той не беше говорил само с мен а и с Гери. На него наистина му е трудно да вижда Даниел така,но явно той просто не може да го приеме изцяло като близък баща. Но не мисля, че е редно да задълбочаваме тази тема повече. Радвах се, че той и Гери най сетне спряха войната по между си (като изключим това, че все пак имаше дебилни обиди), но поне наистина не стигаха до бой с вилици.
И разбира се най-много се радвах за обещанието, което направихме.
Всички сме объркани от новите събития и това че всичко се преобърна с главата надолу и се притесняваме за какви ли не други неща.Фин и Даниел също имаха проблеми. На тях не им беше по малко лесно особено факта, че с Филип някога са били приятели. Не познавам този човек и нямам представа какво се е случило за да преобърне не само своя живот, а и на приятелите му, но това бяха подробности за които и не исках много да зная. Осещах, че сме близо до това да спасим Виктор и да се върнем в лагера...или поне се надявам да бяхме близо до това. Идеята на Даниел беше меко казано страхотна и най-вече това че след всичките тези неща ще може да се отпуснем и да създадем нови спомени. Разбира се с надеждата, че този път няма да ни нападат някакви странни бронзови птици или..летящи прасета. Не знам много митологични същества но от тези които срещнахме, няма да се очудя и да видя някоя летяща крава , която ще може да изпепели половината континент с рогата си... Няма да се очудя особено.
-Е, за какво си мислиш?- попита ме Даниел, който така и не разбрах кога се е появил до мен, а аз просто под скочиха защото се стреснах.
-А за нищо! Просто след колко време ще стигнем.
-Има още време, а аз знам че не мислиш за това.
-Не е важно. А и като цяло защо трябва да ти споделям?
-Ауч това ми удари чувствата - каза той с драматичен глас. -Нали ти казах, че се интересувам за душевното ти състояние. Бих искал да знам защо си толкова омислена и не си онова идиотче,което познавам.
-Всички сме омислени тези дни. Все пак почваме да осъзнаваме, че сме полубогове, и разни други работи.
-Не мога да повярвам, че точно ти го обмисляш толкова. Имам предвид, че просто се държиш така сеедно не обръщаш много внимание на нещата и не ти пука чак толкова. И сега изведнъж от най обърквания човек на земята, който се радваше на пеперудки стана Аристотел.
-Не е вЯрнО. Все още се радвам на пеперудки! Виж ето там има една!
-Това е гарван.
-Не е вярно! Просто е по голям вид пеперуда. - при, което той просто се засмя.
-Ето за това говоря! Бъдете по оптимистични. Не е дошъл края на света!
-Влюбените гълъбчета! Вие нещо май ме забравихте? - каза Гери дотичвайки до нас.
-Не сме. Просто говорихме.
-За сватбата или за медения месец.
-гЕрИ щЕ спРеш лИ?
-Никога. Но знаеш и, че аз те обичам. - каза тя усмихна се и ме прегърна.
-За мен няма ли прегръдка?
-Хей примирието не значи, че ще има прегръдки! Но може да ти дам една енергийна!
-Знаеш ли, не благодаря.
-Може ли да задам въпроса, кога стана толкова оптимистичен?
-Има ли значение?Не е ли важно,че след всичко това ще ни останат дебилните спомени.
-Да ама не очаквахме,че след две драматични изречения, които казахме наистиа ще станеш толкова позитивен. Става плашещо. Ако не спреш ще станеш като онова вечно щастливото розово пони от анимацията.
-Няма да стигна толкова далеч.
-Да знам, просто все още ми е приятно да те дразня.
-Защо ми е да се дразня от това?
-Лесно се дразниш.Както  ще се издразниш ако ти кажа, че Никол си има гадже.
-еМ, мОлЯ?!
-Ха,видя ли! Издразни се.
-Гери, нали имахте пРемириЕее.
-Да ама все още мога да го дразня, а и разбирам, че си загрижена за гаджето затова ако искаш мога да спра?
Не казах нищо. Като цяло не знаех какво да кажа...Всички се шегуваха
с това, а аз може би наистина малко го харесвах. Само мъничко. Не много... Просто беше мил и ми споделяше някои неща. Особено след объркващия разговор с баща му се загрижих за това как се чувства. Не ми беше приятно той да се чувства зле, затова донякъде се радвах, че почна да изглежда щастлив. Може би това  беше една от главните причина заради които не исках да ставам ловджийка. Ако него го нямаше едва ли сега щях да се чувствам по спокойно...
-Ъм... Никол?Ехо?Земята вика НикооооЛ! - каза той размахвайки ръка пред очите ми, а аз осъзнах че съм го зяпала за сигурно около 5 минути
-Аз ъммммм- Извинявай. Просто се замислих.
-За бъдещите ви деца ли? - каза Гери с мазна усмивка.
-гЕрИ! ПрЕстанИ илИ щЕ те мЕтна в ЕзерОто!
-Пффф ти дори не можеш! По вероятно е аз да те метна вътре.
-Не е ВяРнО!
Иииии това не трябваше да го казвам. Гери ме погледна с погледа "да видим ли? " При което просто ме взе за ръката и ме задърпа към езерото.
-гЕрИ! НенЕнЕнЕ чАкАй, добРе доБре, можЕш да мЕ хВърлиш в ЕзерОто! РазбрАх.
-Гери! Остави я де! Трябва да вървим.
-Принца на бял кон няма ли да дойде да я спасява?! - изкрещя тя, а той просто бавно и спокойно ни следваше. Как искам да се заровя в почвата точно в този момент. Ако може и направо да отида до подземното царство.
-гЕри! Знам бойни изкуства! Не ме предизви- и точно преди да си довърша мисълта  бях метната вътре в езерото.
-Гериииии! Защо я метна вътре?- каза Даниел, подавайки ми ръка за да ми помогне да изляза.
-Радвай се, че не метнах и теб вътре.- каза Гери, която се замисли за секунда - или пък  не.
-Чакай какво 0-0?- тръгна да казва той но Гери го избута иииии в този момент *бУм*...двамата бяхме избутани наново в езерото.
-Приятно плуване влюбени рибки.Аз ще се върна към пътя.- каза тя връщайки се обратно и оставяйки ни сами в езерото.
-Винаги ли прави така? - каза Даниел и леко се засмя.
-Дап. Това си е Гери, и не мисля, че ще се промени в блзикото бъдеще, затова трябва да свикнем с факта, че може да ни мята в езера.-и двамата се засмяхме.
-Знаеш ли... Благодаря ти.
-За какво по точно ми благодариш? -попитах леко объркана.
-Тези няколко седмици, които бяхме заедно бяха забавни.Първоначално дори не го осещах като подвиг. И се чувствам по добре от както ви срещнах.
Вече наистина бях сигурна, че е щастлив. Колкото и да не го показваше той наистина го е осещал и това ме радваше.
- Няма за какво да благодариш. Все пак това правят приятелите.
-Значи все пак сме приятели? - каза той с усмивка.
-Разбира се!
След кратко мълчание и просто гледане един в друг ,осъзнахме че  слънцето скоро ще залезе.
-Мисля, че няма да е зле да тръгваме. - каза той и заедно излязохме от езерото. Върнахме се към пътя обаче Гери не беше там.
-Може би е избързала напред? - казах аз,и в този момент видяхме как в далечината падна някакво дърво и се чу нещо като изтрел.
-ГЕРИ?!? - изкрешяхме двамата и бягайки тръгнахме напред.
Какво можеше да се е случило? Какво се чу и защо дървото падна?! Дано Гери е добре.
Колкото повече наближавахме, толкова повече страха се надигаше.
И когато бяхме близо... Видяхме как Гери просто седи и псува дървото с възможно най обидните думи, които знае.
-Гери? Какво стана?
-Не ме питайте мен, а това огромно нещо което падна от нищото!
-Как така падна от нищото?
-Просто падна!
-Сигурна ли си?
-Не съм виновна аз този път!Заклевам се!
Изведнъж в далечината се чу нещо като драматично пияно и навътре в гората от където беше дървото почна да се вижда пътека около, която една по една почнаха да светят малки лампи. Да не сме на снимачната площадка на някой филм?
-Защо имам чувството, че тези джиджавки попринцип ги няма в горите?- попитах и разбира се Гери ми отговори:
-Защото няма.Но нека разберем какво е! - каза тя и тръгна на там, а Даниел само я хвана за ръката и я спря. Чак тогава осъзнах, че беше пребледнял.
-Нека не ходим... Просто ще заобиколим дървото и ще продължим!
-Защо да не проверим, какво ни пречи?
-Не мисля, че е редно да ходим натам! Моля ви нека просто тръгнем!
-Да не би да те е страх, аааа? - каза Гери смеейки се и тръгна на там. Нямаше как да я оставим. Погледнах Даниел, който все още изглеждаше притеснен и го хванах за ръката.
-Спокойно, нищо толкова няма да се случи.
Той само ме погледна и кимна, след което заедно тръгнахме след Гери.
-Значи все пак решихте да дойдете. - каза тя и се усмихна.
Осещаше се че имаше нещо или някой покрай нас затова видях и, че Гери си беше приготвила джобното ножче.Не че щеше да помогне много но поне беше оръжие. Накрая лампите почнаха малко по малко да изгасват, а ние попаднахме с задънена улица.
-Дойдохме за нищо! Казах ли ви! Да се връщаме! - каза Даниел и беше прав.
Обърнахме се и щяхме да си тръгнем, но сеедно всички в този момент осетихме някакво странно чувство и просто спряхме. Зад нас светна една единствена лампа, до която беше заровено нещо.
Гери се приближи до лампата и се опита да извади нещото от земята.
-Гери не мисля, че е добра идея- тръгна да казва Даниел отново, но Гери вече беше извадила нещото от почвата,което беше малка червена кутия.
Гери ни погледна чакайки знак на съгласие да отвори, кутията а ние разбира се поклатихме глава мислейки "просто го остави и да тръгваме", а разбира се тя беше разбрала противоположното: "вЕднагА отВарЯй, какВо чакАш ощЕ? "
Тя отвори кутията и изглеждаше доста объркана.
-Единственото, което има тук е някаква Таро карта.- каза тя вадейки я от кутията изглеждайки разочарована. Явно очакваше нещо повече... Но явно за Даниел не беше много приятно.
Той отиде при Гери, взе картата от ръцете и , и дори без да ни чака се запъти наобратно към езерото.
-Хей, чакай! Луд ли си! - изкрещя Гери и заедно тръгнахме след него.
Той беше доста бърз и вече беше на езерото, а ние просто го следвахме. Видяхме как къса картата на малки парченца и я мята във водата доста притеснено.
-Абе, ти добре ли си? За какво направи всичко това! -попита Гери, а той просто ни погледна и не каза нищо.
-Нека просто да тръгваме. - това беше единственото, кеото каза а ние  с Гери просто се спогледахме.
Върнахме се на пътя заедно с Даниел, а той все бързаше напред докато ние вървяхме назад, обсъждайки станалото.
-Това беше малко странно.
-Малко? Та той излетя като ракета като видя картата! Можеше поне да я запазим!
-А пишеше ли нещо на нея?
-Единственото, което пишеше беше "смърт".
-Искала си да запаим карта на която пише смърт?!
-Какво! Можеше да си направим някаква колекция ако намерим още? Знаеш ли по принцип колко са скъпи?
-Гери не говорим за това в момента!
-Добре де, добре! Спирам.
-Не мислиш ли, че е малко странно всичко което стана?
-Имаш предвид Дървото, пътя с лампите и накрая картата ли? Дап даже повече от странно.
-Даниел не изглеждаше добре още от самото начало. Ами ако е  знаел.
-Имаш предвид, че е знаел за картата? Няма да се очудя. Тази луда риба е доста голяма скрита лимонка. Със сигурност крие още неща от нас.
В този момент и двете почнахме да обмисляме неща. Тази карта би трябвало да значи нещо.
-Чакай малко... Сетих се... - каза Гери малко по тихо така, че Даниел да не ни чува.-Спомняш ли си когато бяхме в даскало и ни нападнаха онези странни същества?
-Дактилите?
-Да! Точно! Тогава споменаха някаква карта. Какво ако са говорели за такъв тип карта?
-Имаш предвид, че са говорили за тази карта която намери?
-Има по голяма логика от колкото да е географска карта.
-Но те казаха, че е изгубена.
-Какво ако не е била изгубена? Виктор каза, че няма никаква представа къде е.
-Което значи... Че може би някой нарочно е искал да намерим тази карта.
-Дори няма смисъл да се замисляме кой може да е. Нека просто поговорим с Даниел за това.
-Недей. Нищо няма да ни каже. Това е ясно. Нека просто не говорим за това. С времето ще разберем.
Тя беше права. Нямаше смисъл да питам. Нямах никаква представа какво представлява тази карта и дали е важна но се надявах в блзикото бъдеще да разберем...