Историята На Нови Полубогове

20.Говорещ кон дъга 🏳‍🌈

Гери

Бяхме във влака.
Гледахме филми или по точно част от Хобит, играхме на карти, слушахме музика.НОООО не беше същото без енергийни... Все още съм сърдита на Фин, че не ми купи енергийна.
Криси драскаше нещо в някаква тетрадка. Никол говореше с Даниел. Фин говореше нещо с Анди, а аз слушах музика. Чесно казано ми беше скучно.
-Няма ли да се борим с чудовища или нещо подобно? -попитах аз.
-Не не не не не! Не искаш това повярвай ми! -проговори ми най-сетне Фин.
-Защо не? Скучно ееееее.
-Какво очакваш? Във влак сме.
-Разкажете ни някаква история.
Даниел само ме погледна и почна да говори:
-Имало едно време едно мрънкащо момиченце, което ако не спре ще бъде изхвърлено от влака и ще трябва да ходи около 12 часа до Детройт сама и най-вероятно ще срещне чудовище и ще умре. Край.
-Това не е хубава история... Не ми харесва.
-Чуй не винаги ще е интересно.На всеки един подвиг е имало и скучни части. Дори най великите полубогове са имали скучни подвизи.
-Оф добре... Имам още въпроси.
-Това не е добре -каза Фин и се хвана за главата.
-Къде е Кронос, какво е станало с него, искам повече информация за битката на титаните?
-Ти сериозно ли ще питаш това? -попита ме Даниел.
-И аз искам да знам. Интересно е! -каза Криси и се за слуша и тя.
-Ами... Добре... Ъм... Фин разказвай ти.
-Трябва лиииииии.
-Ще кажа на татко!-оплаках се аз със детско гласче.
Фин само ме погледна жално и почна да ни разказва.
-Ами... Докато полубоговете се биеха на Емпайър Стейт Билдинг с опит да спасят Олимп....
-Чакай, чакай, чакай... Емпайър Стейт Билдинг? Олимп? Не ми казвай, че... -почна да мисли Никол.
-Да. Олимп е на 600 му етаж.
-Ама... То няма ли само... -Мозъчните клетки на Никол спряха да функционират. Аз я шибнах а другите ме изгледаха странно.
-Така мозъка и пак почва да функционира не се притеснявайте.
-Та... Докато полубоговете се сражаваха срещу Кронос и титаните, боговете се биеха с Тифон. Победиха го разбира се, но през това време полубогове умираха и се биеха с титаните. Когато се бяха отказали Хадес дойде и им помогна, но през това време Кронос беше вече в Олимп.
-Как е влязъл?
-Чрез Люк Кастелан...-каза Даниел-Бе син на Хермес.Беше влязъл в главата на Люк. И точно когато беше на крачка да съсипе Олимп, Пърси Джаксън и приятелите му дойдоха и го спряха. Всички си мислеха, че Пърси е избрания, който ще спаси Олимп.
-Спаси ли Олимп? -попита Никол, който май не беше много умен въпрос.
-Не.Люк спаси всичко.
-Чакай, чакай... Ама той не беше ли лош... Или... Но как... -ииии мозъка на Никол пак заби. Шибнах и пак един, но този път никой не каза нищо.
-Ами... Люк успя да спре Кронос така да се каже... Но единствения начин да го спре... Беше да се самоубие... И го направи... След това всичко си беше пак същото. Кронос изчезна, полубоговете се върнаха в лагера,всички щети бяха поправени и боговете обещаха да признават децата си и да направят хижи в лагера и на по "забравените" богове. Вече от почти 6 години има техни хижи.
-Кои по точно? -попита Криси.
-Хеката, Хипнос, Танатос, Немезида.
-А какво стана с Пърси Джаксън?-попита Никол.
-Ами точно той обеди болуговете да признават децата си! Което беше мъдро от негова страна. Предложиха му много по добра оферта,но той избра това.
-А на кой е син?
-Син е на Посейдон.
-Не знаех, че Ноа има брат-каза Криси и осъзнах как всички просто замлъкнаха.
-Ти...познаваш Ноа? -попита я Фин и изглеждаше много очуден.
-Ами да запознахме се в лагера...
Фин и Даниел само се спогледаха и спряха да говорят.
-Ъммм... Какво стана с историите? -попита Никол и не беше единствената объркана.
-Да говорим за друго-почна Анди да отклонява както винаги темата.
-О стига де! Прекалено е скучно!
-Я дъга! -почна да се радва Никол.
През прозореца почна да се вижда лека дъгичка. Беше хубава... Докато не осъзнах, че почвам да виждам отражението на човека кон.... И след няма и няколко минути виждахме отражението на Хирон....
-КЪДЕ СТЕ?!?!?!!?!?!?
-Ъммм.. Хироооон!Приятел! Как си????Как е живота?-почна Фин доста нервно.
-Фин Вандербум! Не ме разсейвай! Къде сте!
-Вандербум? -почнах да се хиля аз на дебилната фамилия на Фин.
-Това Гергана ли е.... На подвига сте нали! -и вече осетихме ядосания тон на Хирон.
-Хирон може да обясним...
-Може ли да пипна дъгата? -попита Никол, която май все още не осъзнаваше какво се случва.
-Деца нямам проблем, че сте отишли, но няма как да обясня на Дионис!Не може да изгубим още полубогове тази седмица!
-Чакай... -почна Анди. -Някой е изчезнал?
-Хари от хижата на Хипнос. Няма го.Вие знаете колко е сложен проблема с полубоговете!
-Хирон за това мислим, че знаем къде може да са полубоговете! Видяхме Конър Блек в Ню Йорк и...
-Били сте в Ню Йорк! Отивате в Детройт нали!-вече беше наистина ама наистина ядосан.
-Хирон! -намеси се най-сетне Даниел-Знаем, че е опасно и знаем, че обещахме да не се връщаме там, но разбери, че трябва да спасим Виктор!
-И да стане като миналия път ли! Вие наистина ли искате това да стане! Помните какво се случи и единствения който наистина си спази обещанието е...
И точно тогава връзката прекъсна или по точно... Никол пипна дъгата и тя се разпадна...
-Какво беше това!?!?! -попита Криси.
-Обаждане по Ирида... -каза Фин.
-Не това! Обещание???? Какво е станало предния път?
-Чуй това не е важно! Важното е, че още хора продължават да изчезват!
-Армията се овеличава...
-О стига де! Едва ли е това! Нали видяхме онзи в Ню Йорк! Може да са на семейна почивка! -почнах да обяснявам аз.
-А какво ще направим сега! 100 процента са пратили някой да ни търси!-почна да се психясва Криси.
-Поне знам едно! Познавам Хирон от дълго време и той не би ни предал. Сигурно мислят, че сме изчезнали. И все пак знам, че Хирон не би ни предал.
-Карай.. Отивам за енергийни! -казах аз и напуснах купето.
-Гери! Чакай! -каза Криси и тръгна след мен. - Не може да отидеш сама.
-Човек да няма лично пространство!
-Гери.... Ще дойда с теб дори и в Сибир! И ти го знаеш.И не си единствената объркана!
-Знам го. Но всички крият тайни!
-Понякога е за добро! Не трябва да им се сърдим! Сега къде е ходещата запалка, любителка на Yungblud и идиота който познавам???
-Тук съм си, говедо!-казах с детско гласче аз-А сега... Време да те измъчвам за тва, че не ме оставяш да си купя енергийни! -и почнах да я гъделичкам.
-Нееееее! Дявол!Ще умрааааа такаааа! -почна Криси, която май наистина щеше да пукне така.
Докато е хилихме по средата на вагона лампите почнаха да премигат.
-... Нищо странно... Не са си платили тока! -почнах аз да гледам от оптимистичната гледна точка на нещата.
И за щастие спряха да премигват.
-Ето!Казах ти! Така става като не си плащат сметките на време! -казах аз и Криси пак почна да се смее.
-Хайде да вървим! Да вземем енергийни и да се връщаме при другите. -казах аз и помогнах на Криси да стане от пода.
Отидохме до най-големия вагон, където беше ресторанта на влака. Не вярвах много, че ще има енергийни ама защо да не попитам?
-Не мисля, че ще намериш енергийни тук... -погледна ме със сериозен поглед Криси.
-Защо да не пробвам?!?Хората трябва да знаят, че идвам и да подготвят предварително специално за мен енергийни! -казах аз с ръка на сърцето като някоя кралска особа.
-Леко прекали-засмя се Криси.
-Не е вярно! - почнах да се смея също.
Някакво момче мина покрай мен и ме бутна.
-Хей едно извинявай можеше да кажеш! -обърнах се аз и видях същия символ както на момчето от Ню Йорк. А Криси, която също се беше обърнала и го гледаше с ужас.
-Хари... -чух Криси как казва.
Момчето се обърна и ужаса в очите му беше много по голям от този на Криси. Няколко минути просто седяхме и се гледахме докато той не се осъзна и почна да тича. Разбира се ние тръгнахме след него.
-ЧАКАЙ! -изкрещя Криси, но май не осъзна, че така няма да се получи много.
-КРИСИ ТИ ЧАКАЙ! -изкрещях аз ти чайки след тях и в следващия момент сеедно просто се фрасна някъде и паднах на пода. Сеедно се одарих в някаква невидима стена.
-Гери! -изкрещя Криси и дойде до мен -Добре ли си?
-Ъъъ.... Да... Спокойно... Какво стана?
-Избяга... По важното е ти добре ли си?
-Да да! Супер съм си! Споко.... Трябва ми енергийна...
-О господи! Момичета добре ли сте? -попита ни някаква сравнително възрастна жена, която беше излезнала от купето си.
-Да... Добре сме... Не се притеснявайте...
-Не бъдете навън! По добре елате! Влезте с нас вътре! Може да ви се случи нещо!
-Не не добре сме, а и бързаме! -каза Криси.
-Останете моля ви! -каза жената и ни погледна жално с усмивка... Но усмивката не изглеждаше много доброжелателна... По скоро като"Елате да пиеме чай и да ви убием".
-Госпожо ние наистина бързаме! -каза Криси и тръгнахме към купето. Имах чувството, че жената ни следи, но точно тогава вагона почна да се клати и лампите пак да премигват.
-Уважаеми пътници, трябва да спрем влака на следващата гара поради технически проблем. Благодарим ви за разбирането.
-Страхотно просто страхотно! -казах аз със саркастичен глас. -Да се връщаме при останалите.
Отидохме при останалите и Фин изглеждаше ядосан.
-Къде бяхте!
-Никъде... На разходка... -казах аз и не мислех да им казваме за станалото.
-После ще обясняваме-каза Криси, подаде ми моята раница, взе нейната и тръгнахме да излизаме.
Илзезнахме от влака и седнахме на най-близката пейка.
-Та какво стана? -попита Даниел.
-Видяхме Хари...
-Моля?!? Не.... Няма как и той да...
-Всичко може да стане!
-Окей окей окей... Трябва да помислим... Логично.
-Трябва ли? -попита Никол, която май все още не разбираше какво става.
-Хари винаги спеше по цели седмици! Няма как да са го обедили.
-Ами явно са успяли! -казах леко ядосана вече. -Видях същия знак на ръката му, който имаше и другия от Ню Йорк.
-Знак? -попита ме Даниел.
-Да.
- И как изглеждаше? -попита ме Анди.
-Не си спомням!
-Как така?????
-Еми ето така!
-Успокой те се! Да помислим... Знак... Всеки от тях има знак...
-Ами той е магьосник... Какво правят магьосниците?-
Всики почнахме да мислим... Загледах се в часовника на гарата. Часа 16 часа... Минали са 7 часа... На половината сме от Детройт... И тогава ми светна нещо...
-Те са в транс...
-Най сетне се сетихте!-каза някой зад нас и всички се обърнахме.
-За полубогове са доста глуповати -каза една жена, която бяхме видяли във влака.
-Те знаят... -прошепна Фин. Наистина беше оплашен.
-Какво си губим времето!Време е за следобедна закуска!
Започнаха да им излизат люспи, и ръцете им почнаха да изчезват. Те станаха на огромни змии! Хората около тях също бяха оплашени и почнаха да бягат. Не знам какво виждаха от мъглата, но май не беше много хубава гледка.
-Какво става! -почна вече да изтерясва Никол.
Даниел само погледна към нас и каза:
-Те... Те са аспиди...

______________________________________
.
.
. Какво ли ще се случва??? Предположения???
И извинете, че не качвам често... Мързел съм 😁